Евроскептици, националисти и най-обикновени опортюнисти

Новият състав на европейското законодателно събрание обещава да е пъстър, активен и леко налудничав. Естествено – и с български принос! Но новата приливна вълна няма да е в особена тежест на законодателните процеси. Така смята журналистът Благовест Бенишев, който следи отблизо процесите в Европа.

Изборите за Европейски парламент от края на май доведоха със себе си невиждан досега възход на крайни политически движения в практически всички държави членки на ЕС.

От историческите победи на крайнодесните от „Национален фронт“ във Франция и Партията на независимостта във Великобритания, до възхода на неонацистите в Гърция, Унгария и Германия, новият състав на европейското законодателно събрание обещава да е пъстър, активен и леко налудничав. Естествено – и с български принос!

От националисти, през евроскептици, до най-обикновени опортюнисти, „дойната крава Европа“ (по Адам Михник) даде възможност най-различни политически опортюнисти да се вклинят в европейския дневен ред. Нещо повече – във Великобритания дългогодишният лидер на традиционните ксенофоби, Британската национална партия, Ник Грифин, дори загуби мястото си на евродепутат, в резултат на „новата вълна“ създадена от Найджъл Фараж. Подобно на „отшумяването“ на родните мизантропи от партия „Атака“, заради отливане на дезориентирани симпатизанти към други политически „течения“.

Естествено е в период на продължителна икономическа криза навсякъде в Европа да просперират популистките идеи. Недоволството срещу националните правителства често пъти се изразява в недоволство срещу ЕС.
Което намира израз по различен начин: докато Найджъл Фараж печели електорат с изказвания в полза на „британската независимост от Брюксел“, Марин льо Пен води много успешна кампания срещу слабото управление на социалистите на френския президент Франсоа Оланд.

Комикът Бепе Грило в Италия и неговото движение „Пет звезди“ е втора политическа сила с обещания да извади страната от Еврозоната, докато „новото явление“ в българската политическа действителност Николай Бареков излъчва евродепутати с обещания за високи пенсии и „таблети за всички ученици“.

Шареният керван, който ще бъде Европарламентът следващите пет години, определено обещава силни комични моменти.

Представете си следната сцена: В пленарната зала на ЕП се провежда дебат по енергийната независимост на Европейския съюз и за изказвания са се записали един след друг Найджъл Фараж, Марин льо Пен, Геерт Вилдерс (холандските евроскептици), Момчил Неков и Николай Бареков. И ще го дават по телевизията. А!?

Но шегата настрана. В новия състав на ЕП ще има със сигурност две политически фракции, които ще работят срещу европейския механизъм – тази на западните националисти на Льо Пен и Вилдерс, и на евроскептиците на Фараж.

Първите вече заявиха, че не искат да имат нищо общо с неонацистките движения от Източна Европа, като гръцкото „Златна зора“ и унгарското „Йобик“, и ще се концентрират върху предизборния си пакт със съмишлениците си западно от Виена.

Вторите провеждат активна „риболовна експедиция“ сред 70-те независими евродепутати, за да разширят състава на групата си – Европа на свободата на демокрацията – и съответно да получат допълнителни субсидии в подкрепа на тезата на Фараж, че ЕС служи единствено за негово персонално забогатяване.

И макар обявеното „нежелание“ на националистите и евроскептиците да сформират обща политическа група, над 100-те места (от общо 751), които се очаква да имат двете фракции в законодателното събрание ще им позволят да че чуват доста ясно.

Въпреки това, наблюдателите на европейските процеси са единодушни, че приливната вълна на популистки движения е временно явление, което безспорно ще внесе допълнителен колорит в работата на ЕП, но няма да е в особена тежест на законодателните процеси.

При всички положения обаче, възходът на националисти и евроскептици на последните Европейски избори е вече фактор, с който традиционните политически партии в ЕС ще трябва да се съобразяват. За добро или за лошо.