Предложенията на Плевнелиев за референдум предизвикаха разнопосочни реакции

Президентът Росен Плевнелиев. Снимка: БГНЕС

В обръщение към нацията снощи президентът Росен Плевнелиев предложи да бъде проведено национално допитване по въпроси, свързани с мажоритарния избор на част от народните представители, задължително и електронно гласуване. Той заяви, че ще предложи на Народното събрание да вземе решение за провеждането на национален референдум едновременно с предстоящите през месец май избори за членове на Европейския парламент. Държавният глава предлага три въпроса, които да бъдат зададени на референдума:
Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?
Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?
Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Предложението на президента предизвика както критика, така и подкрепа от различни политически сили.

Вицепрезидентката Маргарита Попова изрази скептицизъм към идеята за
свикване на референдум за задължително, мажоритарно и електронно гласуване. Нейните съмнения са свързани с факта, че единият от поставените въпроси, този за задължителното гласуване, влиза в разрез с конституционните норми. „Нахлува се във философията на изборното законодателство, регламентирана, ако беше само на законово ниво – добре, но тя е регламентирана и на нивото на Конституцията. Затова аз имам доста размисли по този въпрос“, каза пред журналисти Маргарита Попова.

Лидерът на БСП Сергей Станишев постави под въпрос искреността на действията на президента и го обвини, че действа “в услуга на ГЕРБ“. Според него шумната инциатива на Плевнелиев има “ясни политически цели”, а именно да се попречи на приемането на ново изборно законодателство. Според Станишев този регламент ще подпомогне купувачите на гласове.

Зам.-председателката на Народното събрание Мая Манолова коментира, че предложеният от президента въпрос за задължителното гласуване ще мотивира единствено хората, които по принцип са склонни да продават гласа си. Освен това задължителното гласуване би било противоконституционно, тъй като според чл. 42 от Конституцията е право. Що се отнася до мажоритарния вот, левицата е на мнение, че той е заблуда, която обслужва големите партии и не допринася за многообразието в парламента. Електронното гласуване пък щяло да наруши тайната на вота, а това според Станишев е „едно от нещата, които притесняват българските граждани“.

Лидерът на „Атака“ Волен Сидеров заяви, че не гледа сериозно на предложението за референдум, въпреки че задължителното гласуване е и основната промяна, която „Атака“ предлага за новия Изборен кодекс. Попитан защо не подкрепя задължителния вот, Волен Сидеров се обърна към журналистите и заяви, че имат „услужлива памет“, без да даде обяснение. По думите му Плевнелиев е избран с „най-големите измами в последните десетилетия“, той е “перач на пари” и няма морално право да говори за избори.

ДПС все още не са излезли с официален коментар по референдума, но пред bTV вчера лидерът на партията Лютви Местан каза, че съзира в предложението на Плевнелиев опит да се задържи „дискредитираният проект на Фидосова за Изборен кодекс“.

Подкрепа за предложението на президента дойде от ГЕРБ, която съобщи, че ако парламентът отхвърли референдума на президента, тя ще инициира подписка и ще организира собствен референдум. Бойко Борисов заяви, че подкрепя категорично идеята за национално допитване. По думите му българските граждани имат право на глас в „злободневната тема“ на обществото – купуване на гласове и манипулиране на избори.

В полза на искането за референдум се изказаха и от Реформаторския блок, който подкрепи предложението в пост на официалния си блог. Реформаторите призовават Народното събрание да подкрепи инициативата на президента Плевнелиев. По техни думи близо 20% от подадените гласове на изборите през пролетта на 2013 г. са били купени и контролирани. Те смятат, че не по-малък проблем е недоверието към политическия процес на големи групи български граждани, което води до отказ от конституционното им право да гласуват.