Холандски учени обориха Айнщайн

Идеята за телепортация в популярната филмова поредица Star Trek

Холандски учени са постигнали сериозен пробив в сферата на квантовата телепортация, който може да отмени теорията на Алберт Айнщайн за квантовото заплитане, описана от легендарния учен като “призрачно действие от разстояние”.

В публикувания тази седмица научен журнал, физиците от Института за нанонауки към университета Делфт казват, че са успели да телепортират квантова информация между два диаманта на три метра разстояние един от друг.

Въпреки че това не е същият процес като телепортацията, която сме виждали в научната фантастика, един от водещите автори на изследването – професор Роналд Хансон, твърди, че в недалечното бъдеще и сцените от Star Trek могат да се превърнат в реалност.

“Това, което телепортирахме, е състоянието на една частица. Ако си мислите, че не сме нещо по-различно от сбор от атоми, нанизани заедно по специфичен начин, значи по принцип следва да бъде възможно да се телепортираме от едно място на друго.

На практика това е много малко вероятно, но е опасно да казваме, че никога няма да проработи. Не бих го изключил, тъй като никой от фундаменталните закони на физиката не го изключва. Ако това все пак се случи, ще бъде в далечното бъдеще”, обяснява ученият.

Все пак не можем да отречем, че откритието на професор Хансон и екипа му ще има огромен ефект и в настоящето. Точната телепортация на квантова информация е ключова стъпка към изграждането на квантови мрежи, много по-мощни и сигурно от съвременните суперкомпютри.

Въпреки че обикновените компютри съхраняват информацията в битове (сигнали, които съществуват единствено в двоичен код от 0 и 1), квантовите компютри ползват “кубитове”, които могат да съдържат множество стойности по едно и също време. Комуникацията на тези битове помежду им може да е ключът към изграждането на непробиваема мрежа от квантови компютри.

“Основното приложение на квантовата телепортация е квантовата версия на интернет, разширяваща глобалната мрежа, с която можем да изпращаме квантова информация. Това което правим е да използваме заплитането като комуникационен канал. Информацията се телепортира от другата страна и няма начин някой да я прихване”, казва още Хансон.

Самият Айнщайн се съмнява в съществуването на квантовото заплитане – феномен, в който частиците се намират възможно най-далеч от противoположни страни на вселената, но остават неразривно свързани. Каквото и да се случи с едната частица, моментално ще се случи и с другата.

В писмо от 1947 г. Айнщайн казва, че не може да приеме квантовата механика сериозно, защото “физиката трябва да представлява реалност във времето и пространството, свободна от призрачни действия от разстояние”.

Екипът от изследователи показва, че с времето ставаме все по-добри в създаването на такива “призрачни действия”, но експериментите им ще трябва да бъдат пресъздадени на много по-далечни разстояния, за да покажат, че сигналите между заплетени частици се появяват със скоростта на светлината.

Все пак, това представлява сериозна крачка напред за физиката, след като квантовата информация се е прехвърлила точно във всеки от опитите. Това е огромен прогрес, в сравнение с предишните опити на университета в Мериленд през 2009 г., когато учените успяха да прехвърлят квантова информация само в един на всеки 100 млн. опита.