Рецепта от Сорос: Ако спаси Украйна, Европа ще спаси и себе си

Снимка: EPA/БГНЕС

Путин планира да превърне Крим във витрина към Русия, харчейки над 50 млрд. евро през следващите няколко години. С подкрепата на ЕС, Украйна може да се представи на конкурентно ниво. The Guardian публикува анализ на Джордж Сорос, който чертае пътя за спасение на Украйна, а оттам и на Европейския съюз.

Изборите за Европейски парламент и президентските избори в Украйна в края на миналата седмица произведоха рязко контрастиращи резултати. Гласоподавателите в Европа изразиха недоволството си от начина, по който ЕС функционира в момента, докато хората в Украйна демонстрираха желанието си за асоцииране със Съюза (избраха петия най-богат човек в страната – известният с шоколадовия си бизнес Петро Порошенко – бел.р.). Европейските лидери и граждани трябва да използват тази възможност, за да обмислят какво значи това – и как подпомагането на Украйна означава още помощ за Европа.

Първоначално Европейският съюз бе замислен да бъде все по-тясна асоциация на държави, готови постепенно да се разделят с част от суверенитета си в името на общото благо. Той беше смел експеримент в международното управление и върховенството на закона, насочен към замяна на национализма и използването на сила.

За съжаление, кризата на еврото трансформира ЕС в нещо коренно различно: връзка между кредитори и длъжници, в която кредиторите налагат условия, затвърждаващи господстващото им положение.

Предвид ниската избирателна активност на изборите за ЕП – и добавяйки подкрепата за премиера на Италия Матео Ренци (модерният левичар, чиято партия спечели над 40% в Италия, напук на краха на социалистите в други членки на ЕС – бел.р.) към антиевропейския глас вляво и вдясно, може да се твърди, че голяма част от гражданите са против сегашните условия.

Междувременно, точно както смелият европейски експеримент в международното управление е разколебан, Русия се очертава като опасен съперник на ЕС, който има глобални геополитически амбиции и е готов да използва сила.

Путин експлоатира етническа и национална идеология, за да укрепи своя режим. Всъщност, говорейки в „Пряка линия“ миналия месец, той изтъкна генетичните добродетели на руския народ.

Анексията на Крим направи Путин популярен у дома, а усилията му да отслаби глобалната доминация на САЩ, отчасти чрез търсене на съюз с Китай, бе приета благоприятно в останалата част на света.

Но интересът на режима на Путин е в противоречие със стратегическите интереси на Русия. По-полезни за страната биха били по-близки отношения с ЕС и дори със САЩ. И прилагането на репресии в Русия и Украйна е напълно контрапродуктивно.

Руската икономика отслабва, въпреки високите цени на петрола, което се дължи на изтичането на капитал и таланти. Употребата на насилие на киевския Майдан доведе до раждането на нова Украйна, която е решена да не става част от новата Руска империя.

Успехът на новата Украйна би представлявал заплаха за съществуването на путиновия режим в Русия. Именно затова той се опитва толкова сериозно да дестабилизира Украйна, чрез създаване на самообявили се сепаратистки републики в източната й част.

След като най-големият работодател в Донбас (Ринат Ахметов, бел.р.) мобилизира протести срещу сепаратистите в региона, планът на Путин може да не проработи. В резултат на това той може да признае новоизбрания президент на Украйна, за да избегне допълнителните санкции.

Но е много вероятно Русия да потърси други пътища за дестабилизация на Украйна, което едва ли ще бъде много трудно, имайки предвид, че силите за сигурност, служили доскоро на бившия президент Виктор Янукович (избягал в Русия – бел.р.), са крайно демотивирани и не са достатъчно сигурни в новото управление.

Всичко това се случи твърде бързо и твърде скоро. ЕС и САЩ са затрупани със своите вътрешни проблеми и остават в голяма степен незапознати с геополитическата и идеологическата опасност, които представлява Русия на Путин. Но как трябва да отговорят?

Първата задача е да контраатакуват руските усилия да дестабилизира Украйна. Предвид „фискалния пакт“ и други правила, ограничаващи обхвата на правителствена помощ, е нужен иновативен подход. Най-ефективната мярка би била предлагането на политическа застраховка за тези, които инвестират в украинския бизнес. Това ще позволи на икономиката да се движи, въпреки политическата въртележка. Това ще бъде и знак за украинците, че правителствата от ЕС, САЩ и частните инвеститори са отговорни към страната.

Бизнесът ще се рои пред новоотворените и обещаващи пазари, ако бъде напълно компенсиран за загубите от политически събития, извън техен контрол.

Политическата застраховка може да звучи твърде сложно, за да се изпълни бързо. В действителност застраховки от такъв тип вече съществуват. Частните застрахователни компании като германската Euler Hermes предлагат подобни от години. Това правят и държавни институции, като Многостранната агенция за гарантиране на инвестициите към Световната банка и Корпорацията за частни инвестиции в чужбина на САЩ. Въпреки това те трябва да таксуват сериозно, за да покрият разходите за презастраховане.

Изправени пред сериозни разходи за застраховане на инвестициите си, повечето бизнеси ще останат встрани от Украйна и ще изчакат бурята да премине. Ето защо заинтересованите правителства трябва да изземат презастрахователната функция и да използват агенциите си, за да задвижат подобни политики.

Те могат да гарантират за загубите по същия начин, както поддържат Световната банка: всяко правителство ще предостави пропорционална капиталова инжекция, която ще стане част от общ фонд, достъпен в случай, че трябва да се възстановят реални загуби.

ЕС ще трябва да модифицира фискалния пакт, за да освободи нужния капитал и да позволи реалните загуби да бъдат покривани в продължение на години. Гаранции от такъв тип имат една особена функция: колкото по-убедителни са, толкова по-малко вероятно е да бъдат приложени. Много е вероятно презастраховането да усвои минимални средства. Световната банка е жив пример за това.

Действайки бързо и убедително, ЕС може да спаси Украйна и себе си. Това, което предлагам за Украйна, може да бъда приложено и в САЩ. Докато има толкова много неизползвани продуктивни ресурси, би имало смисъл Щатите да се освободят от компактните финансови инвестиции, които впоследствие се изплащат. Ренци е един от политиците, които се застъпват за точно такъв курс на действие.

Путин планира да превърне Крим във витрина към Русия, харчейки над 50 млрд. евро през следващите няколко години. С подкрепата на ЕС, Украйна може да се представи на конкурентно ниво. И ако такава инициатива отбележи началото на политиката на растеж, от която Европа се нуждае толкова много, ще се окаже, че спасявайки Украйна, Европа ще спаси и себе си.