Румъния смята САЩ за нерешителни

Снимка: YouTube

Ако малката Студена война между Запада и Русия заради Украйна стане значима, има две държави в Европа, които имат най-голямо значение – Полша и Румъния. Как Вашингтон гледа на тях – и какво мислят румънците?

Джордж Фридман е американски политолог, основател и директор на частната информационно-аналитична разузнавателна компания „Стратфор“. Автор на няколко аналитични книги, включително „Следващите 100 години“, „Следващото десетилетие“, „Тайната война на америка“. Текстът е публикуван от „Стратфор“.

Пристигнах в румънската столица Букурещ ден след американския вицепрезидент Джо Байдън. Американският министър на отбраната Чък Хейгъл ще бъде тук след няколко седмици. В Букурещ се говори за Украйна не само сред управляващите.

Притесненията са очевидни и не само заради руснаците. Притеснения има и спрямо НАТО, ЕС, САЩ и дали те ще подкрепят Румъния, ако се противопостави на Русия. Другата страна на уравнението е дали Румъния ще направи нещата, които трябва да свърши, за да има полза от външната подкрепа. Байдън напусна Румъния с чувството, че САЩ са в играта. Но това не е регион, на който се доверяват лесно. Първата стъпка беше лесна останалото ще е по-трудно.

Ако тази малка Студена война стане значима, има две европейски държави, които имат най-голямо значение: Полша и Румъния. Посещението на Байдън в Румъния и планираната визита на американския президент Барак Обама в Полша дават представа за това как гледа Вашингтон на региона.

Макар да е трудно да се надникне в сърцата на румънците, те изглеждат любезни и приятелски настроени хора, но и с доза недоверие и подозрения за конспирация, който обаче е нормално за региона. Сегашният кошмар бе причинен от руснаците, а в това бяха въвлечени и германците. Това подсили една трайна национална черта: когато действат руснаците, това всява страх дълбоко в сърцата на румънците.

Когато руснаците действат, а германците имат пръст в тези действия, се сбъдват най-страшните кошмари на румънците. Тяхната реакция не се проявява от само себе си, както е при поляците, които винаги решително се противопоставят.

Кошмарният сценарий води до отговор, който включва и търсене на съюзници. За предпочитане е те да са достатъчно далеч (от румънците), за да не ги окупират, и да са достатъчно силни, за да предложат смислена подкрепа. Очевидно американците са идеални за тази роля, стига да не престъпват границите си и да не подбудят страхове от окупация.

Събитията в Украйна задвижиха този процес. Трябва да се отбележи, че САЩ, които в други случаи оставаха настрана, този път се включиха в конфликта бързо и значително. В Румъния няма съмнение по отношение на важността на Украйна за Русия, нито се смята, че руснаците ще я пуснат.

По мое мнение Русия също няма да пусне Украйна, но ще позволи нещата да се поуспокоят малко. Руснаците залагат на това, че украинците няма да успеят да сформират обединяващо правителство. Ако това е вярно, то тогава руснаците могат да решат да разделят украинците и да се върнат към предишното статукво.

Руснаците не искат да бъдат крайно агресивни и по друга причина – Германия. Германците не искат да надхвърлят обичайната реторика на конфронтация с Русия. Всъщност, те въобще не искат да се противопоставят на Русия. Те искат да правят бизнес с Русия. Вече няколко пъти чух, че германците вече са решили да се присъединят към Русия по търговски причини.

Германската политика се движи в тази посока, но сделката все още не е подписана. Насочил се към Китай, за да има стратегически възможности, Владимир Путин желае същата силна връзка и с Германия. Той няма да бъде прекалено и открито агресивен. Германците едва ли ще изоставят европейските си партньори, а и Путин няма да ги постави в тази ситуация.

Русия иска Украйна да се успокои по друга причина. Кризите карат американците да реагират бързо, многократно и ефективно. Кризите, които се успокояват, карат американците да се поспрат и да обмислят посоката на събитията. Както показа посещението на Байдън в Румъния, Вашингтон действа бързо в условия на криза. Руснаците могат да контролират темпото на американските действия като успокоят Украйна – или поне така си мислят.

Именно това тревожи румънците. Те смятат, че имат траен проблем с Русия. В момента те силно разчитат, че американците ще спазват своите ангажименти и интереси, дори бързо ще потушат кризата. Те обаче смятат администрацията на Обама за недостатъчно ангажирана и непредпазлива към опасностите от руска страна.

Опитах да обясня сложността на това да бъдеш американец. Симпатията на румънците бе сдържана. Те не знаят колко искрен е американският ангажимент. В няколко разговора обяснявах, че САЩ имат модел на участие в Европа. Той изгражда съюзнически структури, подкрепя съюзниците с икономическа и военна помощ и после изчаква края на играта, за да се намеси, като винаги се надява да няма необходимост от това. Посещенията на Байдън и Хейгъл са част от процеса на създаване на регионален блок. Но румънците усещат, че намеренията на САЩ не са ясни.

Намерението на американците на този етап е да поддържат независима прозападна Украйна. Проблемът обаче е, че така САЩ убедиха Русия, че възнамеряват да я разрушат, като й отнемат съществена сфера на влияние. Руснаците стигнаха до извода, че каквото и да се случи в Украйна, този процес няма да приключи.

Каквото и да са си мислели американците в началото, сега осъзнават, че руската заплаха за Украйна е постоянна и каквото и да се случи в Украйна, това ще се разпространи и в държави като Румъния.

А Румъния е важна за Русия поради две причини. Първо, Румъния се намира на Черно море. Черно море е южният морски изход на Русия към света. Ето защо тя смята, че трябва да притежават Севастопол, затова и Одеса е толкова важна. Руснаците са наясно, че им трябва достъп до Босфора, който е под контрола на турците.

Американските самолети в Румъния и румънските кораби в Черно море могат сериозно да усложнят живота на руснаците. Трябва да се отбележи, че увеличаването на военноморската сила е в дневния ред на румънско-американските отношения. И двете държави осъзнават предизвикателството, което поставя това пред Русия.

Второто предизвикателство е, че Румъния може да произвежда важни въглеводороди, включително нефт. Единствената карта на руснаците са енергийните им продажби в Европа. Няма лесен начин да се намери енергийна алтернатива на Русия, но тя може да се създаде от няколко източника.

Ако не успее да замени руската енергия, тя поне ще намали нейната сила. Румъния има енергия и други ресурси, за да допринесе за това. В публичните изявления на САЩ и Румъния бе включен ангажиментът Букурещ да развива производството на енергия като жизненоважен елемент от партньорството.

Това е още един момент, където румънската стратегия се сблъсква с руските интереси. Румънската гледна точка е, че руснаците разширяват влиянието си в региона, но най-вече в Румъния. Те правят това по традиционни начини чрез разузнавателните си служби, за да опитат да манипулират политическия процес в Румъния. Те могат да използват търговските отношения, за да създадат мрежи на влияние, които целят да затруднят противопоставянето на Румъния срещу Русия.

Руснаците особено добре използват „Газпром“, неговите филиали и други руски енергийни компании, купуват и инвестират в румънски и регионални компании. Сделките винаги са атрактивни за всяка страна от бизнес отношенията, но правят така, че руснаците да формират както енергийната политика, така и политическата динамика.

Ето това аз наричам комерсиален империализъм – използването на сделки, особено е енергетиката, за да се създадат точки за блокиране, когато руските интереси са заплашени. Това се отнася не само за Румъния, руснаците използват този метод и спрямо други държави.

За много хора в Румъния Русия е близо и е силна, а Америка е далеч и е нерешителна. Румънците още мислят, че руснаците са по-умни и по-способни от САЩ. Причината е, че руснаците действат с огромна ловкост и сложност. Така те компенсират слабостта си. САЩ действат по-просто. Те могат да си го позволят, те играят със силата. Засега румънците приемат това, но тяхното одобрение е крехко./БГНЕС