Турци и гърци в Кипър възраждат Вароша

Снимка: Wikipedia

През 1974 г. средиземноморският остров Кипър бе разделен на две. Преврат, подкрепен от гръцкото правителство, последван от турска военна инвазия. Така островът се разцепва на Север и Юг. А по средата – курортът Вароша, някога луксозно, живо и прекрасно място, днес руина.

Вароша е един емблематичните символи на разделението. Изоставен квартал в древния град Фамагуста, в момента разделителна линия между Севера и Юга. Контролираният от турската армия район с прекрасни плажове и жилищни сгради остава недостъпен за цивилни.

Вароша е бил процъфтяващо място – с 25 000 жители и 12 000 хотелски стаи, които са привличали посетители от Европа и Близкия Изток, сред тях и знаменитости като Ричард Бъртън и Бриджит Бардо, а хотел „Арго“ е любимо място на Елизабет Тейлър.

Така е изглеждал градът в разцвета си.

„Това беше един от туристическите центрове на Средиземно море. Много пищен, а сега не е нито гръцки, нито кипърски“, казва кметът на турската част на Фамагуста Октай Кайлап.

В годините на разцвет

Част от жителите на града и бивши обитатели на Вароша се надяват това да се промени.

Живеещата в Ню Йорк режисьорка Ваиса Маркидес, чиято майка е от гръцката част на Кипър и е била принудена да напусне Вароша, е създала проект за екологичен град – зелено движение, в което участват жители и на двете общности.

Тяхната цел е да възстановят града и да го превърнат в културен, икономически и екологичен център, който може да генерира сам енергията си от възобновяеми източници и да покрива сам нуждите си от храна.

“Заради икономическата криза много хора изпаднаха в отчайващо тежка ситуация и мисля, че повече от всякога са готови да загърбят миналото и да изградят общо бъдеще. Екологичният град ще бъде истински икономически тласък за острова, защото ще донесе един нов вид туризъм, който не е съществувал преди 40 години“, твърди Маркидес.

Досега редица технически експерти са се включили в проекта за възраждането на Вароша.

Професор Ян Вамплер е признат специалист в областта на устойчивата архитектура
Той и докторанти от университета в Южна Флорида са завършили първата фаза от екологичния град.

„Много съм оптимистичен. Нещо трябва да се направи. В този свят не трябва да има т. нар. „призрачни градове“, които да стоят безлюдни в продължение на 40 години. В този случай имаме златна възможност. В интерес на истината, мисля, че това е перфектен прототип за бъдещото развитие на света“, казва архитектът.

Енергийният експерт Джордж Лордос също е ентусиазиран. „Фамагуста ще бъде първият подобен проект, в случай че турската и гръцката общности постигнат споразумение. Принципите на мир, устойчивост и обща култура са в основата на проекта за екограда“, добавя той.

Засега Вароша остава разделен от света с километрични огради от бодлива тел и пазачи в униформи. Но Лордос е убеден, че решението на 40-годишния проблем е съвсем близо.

Така мисли и президентът на Кипър Никос Анастасиадес, който твърди, че откритите енергийни ресурси могат да помогнат за обединението на острова. Кипър има третото по големина газово находище в Източното Средиземноморие – след Тамар и Левиатан на Израел. Количествата газ в проучвания участък „Афродита“ се оценяват в диапазона от 108 млрд. до 250 млрд. кубически метра, или средно 150 млрд. кубически метра.

„Ако и когато това се случи, трябва да сме способни да се възползваме от възраждането на Вароша като устойчива туристическа дестинация“, твърди още Лордос, а Фамагуста и бившите жители на Вароша изглеждат готови за действие повече от всякога.