„Левски“ се нуждае от нещо повече от късмет, за да стане шампион

Снимка: Bball.bg

“Левски” може да се оплаква от много неща този сезон, но не и от липсата на късмет. Той е неизменно върху рамото на „сините“ и по-конкретно върху това на противоречивия Лайнъл Чалмърс.

Вече никой няма право да каже копче на американеца. Първо, защото без него „сините“ щяха да са зрители в битката с “Лукойл”. Чалмърс вкара от краче за 86:84 20 секунди преди края на четвъртия мач от 1/2-финалната серия с Балкан на 16 май в „Универсиада“ и това гилотинира и последната капка надежда в съперника.

Пак Чалмърс бе този, който се прoмъкна с тиха стъпка и отново по „престъпен“ начин, пак от едно краче мушна топката в коша на “Лукойл Академик” 3,9 секунди преди сирената на двубой №2 от финала – 76:75 и равенство 1-1, което открива златна възможност пред “Левски” да наруши хегемонията на „студентите“.

За целта обаче от тук нататък на „сините“ ще им трябва нещо повече от късмет. За да победят на два пъти шампионите в “Универсиада“ ще им се наложи да поиграят качествен баскетбол и да покажат, че освен изключителни индивидуалности, те вече са и достоен колектив.

Досега срещу “Лукойл”, това не се забелязва. В първия епизод Брандън Хийт вкара 31 точки, но Чалмърс остана изолиран – стара слабост в комуникацията между двамата. Когато обаче Чалмърс и Хийт решат да играят заедно, за съперника игрището се превръща в предверие на Ада. Въпросът е, че топката е само една и това очевидно е проблем за тях.

Големият отсъстващ в нападението на “Левски” до тук с “Лукойл” се нарича Джумейн Джоунс. Въпреки че си върши брилянтно работата в защита и в борбата в подкошието, въпреки че е най-солидната фигура и като поведение, и като авторитет и опит на терена измежду двата отбора, Джоунс бе бледа сянка на истинското си АЗ в Самоков. Дали, защото това се дължи на отличната работа срещу него на Веселин Веселинов в първия мач, дали защото малко бе търсен от съотборниците си, отговорите на тези въпроси може би са в главата на треньорския тандем Константин Папазов – Тони Дечев.

Най-тънката дантела в отбора на “Левски” все пак е друга. Там не става въпрос за баскетбол, ръст и умения, а за климат на скамейката. За запазване на добрия тон – все неща, които не виждаме от началото на плейофите. Истеричните крясъци, дърпането на ръце, фланелки и освирепелите погледи, размяната на любезности, обиди… всичко това идва в повече, дори на най-търпеливите и етични баскетболисти в „синята“ съблекалня. И категорично влияят на момчета като Христо Захариев и Николай Върбанов, които на моменти отстрани изглеждат премазани психически.

“От “Левски” по-велико нещо в България, няма“, крещя докато си скъса и последната здрава гласна струна в момент на тотална липса на емоционален контрол Папазов след мач №2 в Самоков. Остава да го докаже и като поведение на треньор, който има честта, заслугата и привилегията да води именно този отбор на „сините“. Защото самият той е много-много далеч от примера на поведение, етичните норми, феърплея и джентълменското в мъжките постъпки, за които обвинява от пукването на пролетта насам всички наоколо, освен самия себе си.

Защото самият той не би изтърпял и 10 минути да бъде на играч, който има треньор сегашния Константин Папазов. Да бъде малтретиран вербално и емоционално докато му заври мозъка на градуси, за да изпържат и сурово яйце. И това, че никой досега не му го е казал и не дай Боже – показал измежду неговите играчи, си е чиста доза случайност и щастливо стечение на обстоятелствата.

Анализът е от екипа на Bball.bg