Върховният съд в Гърция отказа да върне на Турция "гюленисти"

Върховният съд в Гърция отказа да върне на Турция „гюленисти“

©EPA/БГНЕС

Гръцкият върховен съд отказа екстрадицията на всичките осем турски военни, обвинени от властите в Анкара за участие в проваления опит за преврат от 15 юли 2016 г., съобщи BBC.

Още по темата:

Решението на магистратите е окончателно и не подлежи на обжалване. Председателят на Върховния съд Йоргос Сакас посочи, четейки решението, че е малко вероятно осемте военни да получат справедлив процес, ако бъдат върнати в Турция.

Осемте войници избягаха с хеликоптер в Александруполис, Гърция след пуча. Те твърдят, че не са участвали в опита за държавен преврат срещу турския президент Режеп Ердоган. И че се страхуват за живота си.

Анкара настоя военните да бъдат екстрадирани, за да бъдат изправени пред съда. Турция ги иска по две обвинения: за участие в метежа и за опит за убийството на Ердоган. Всички те обаче отричат да са участвали в опит за покушение срещу държавния глава.

Високопоставени гръцки прокурори вече се обявиха срещу екстрадицията, като се позоваха на риска от изтезания и перспективата за несправедлив процес в Турция.

По време на изслушванията един от военните заяви, че неговата съпруга, брат му и снаха му са били отстранени от работа в Турция, семейното им имущество е било запорирано, а паспортът на съпругата му – конфискуван.

Анкара сочи като организатор на неуспешния пуч ислямския проповедник Фетуллах Гюлен, който живее в САЩ. Вашингтон все още не се е съобразил с искането на Турция за екстрадиция на Гюлен, който от дълги години живее в американския щат Пенсилвания.

По данни на белгийската преса близо 100 турски офицери от НАТО са поискали убежище в Белгия за себе си и семействата си след проваления опит за преврат в Турция миналото лято. Офицерите са обвинени в тероризъм, уволнени са и не смеят да се завърнат у дома.

Делото се превърна в дипломатическа дилема за Атина.

Съдбата на осмината военни е обект на преговори между Гърция и Турция още от деня след метежа, когато кацнаха на летището в Александруполис и се предадоха на гръцките власти.

Ердоган повдигна темата пред гръцкия премиер Алексис Ципрас и на разговор очи в очи в Ню Йорк около заседание на Общото събрание на ООН.

Въпреки настойчивостта на Турция обаче Гърция отказа да ги предаде „по бързата процедура“ и заяви, че те ще минат през стандартна законова процедура по кандидатстване за убежище и съдебен процес в страната.

Гръцката комисия по убежищата отказа да им предостави политическо убежище, след което започна делото за екстрадицията им в Атина.

Отказът за екстрадиция идва на фона и на преговорите от началото на годината за обединение на Кипър, разделен от демаркационна линия от 40 години. Двамата кипърски лидери – президентът на гръцки Кипър Никос Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ, са близо до споразумение за обединението на острова.

Външните министри на Великобритания, Гърция и Турция се присъединиха към преговорите за обединение на Кипър под егидата на ООН в Женева. Разговорите влизат в ключова фаза за решаването на важни въпроси по сигурността на средиземноморския остров, в чиято северна част остават разположени 30 000 турски войници.

За разлика от Гърция, българските власти въведоха практиката да предават експресно исканите от Анкара „гюленисти“, подозирани в подривна дейност в Турция. Въпреки решение на българския съд на две инстанции срещу екстрадицията на бизнесмена Абдуллах Бююк, МВР предаде турския гражданин, броени дни след опита за преврат.

По аналогичен начин постъпи и със седмина гюленисти, заловени на изхода от България за Румъния на ГКПП „Дунав мост“ на 14 октомври. Те бяха принудително върнати в Турция още на другата сутрин, в нарушение на серия закони и международни конвенции, ратифицирани от България.