Руската Дума ратифицира споразумението за "Турски поток" за 30 години

Руската Дума ратифицира споразумението за „Турски поток“ за 30 години

Руската Дума ратифицира 30-годишното споразумение между Русия и Турция за газопровода „Турски поток“, съобщи руската държавна агенция ТАСС. Споразумението предвижда възможност за удължаване с 5-годишни периоди.

Още по темата:

Руската компания „Газпром“ и турската „Боташ“ са партньорите в проекта. „Инвестициите, необходими за реализация на проекта, в това число и загубите, понесени преди време при реализация на морския участък „Южен поток“, са около 7 милиарда евро“, се казва в мотивите към проектоспоразумението.

В началото на декември 2016 г. „Газпром“ сключи договор с компанията Allseas Group S.A. за полагане на първата тръба от подводната част на газопровода. В контракта се предвижда възможност и за втората тръба. По всяка вероятност подизпълнителят ще започне работа през втората половина на 2017 г.

На 30 декември м.г. Съветът на директорите на „Газпром“ реши да отпусне заем на компанията South Stream Transport (за „Южен поток“) заем от 310 милиона еро за изграждане на „Турски поток“. „Газпром“ вече обяви, че планира да инвестира 38 милиарда рубли (около $637 милиона).

Русия и Турция подписаха междуправителственото споразумение по реализация на проекта „Турски поток“ през октомври 2016 г. Магистралният газопровод, който ще минава по дъното на Черно море, е с капацитет от 15.75 млрд. куб. м. По една от тръбите синьото гориво ще стига до турския пазар, а по втора – транзит през Турция за европейските страни. Пускането в експлоатация е планирано за 30 декември 2019 г.

България работи по интерконекторите

След провала на проекта „Южен поток“, България задейства проектите за интерконекторните газови връзки със съседните страни. След пускането на газовата връзка с Румъния и работата по байпаса с Гърция, преди ден беше подписан меморандум за междусистемна газова връзка България – Сърбия.

Интерконекторите между Гърция и България и България и Сърбия са два от седемте приоритетни инфраструктурни газови проекта за региона на Централна и Югоизточна Европа, които трябва да съдействат за диверсификация на източниците и маршрутите и постигане на сигурност на газовите доставки, стана ясно от изявлението на министъра на енергетиката в оставка Теменужка Петкова.

С подписания меморандум двете страни се споразумяха да положат всички усилия да започнат изграждането на своите участъци от връзката най-късно до края на май 2019 г., така че проектът да влезе в търговска експлоатация до края на 2020 г. За изграждането на българския участък е осигурено финансиране от 45 млн. евро по програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“

След завършването, българо-сръбската газова връзка ще осигури възможност за пренос на 1-1.8 млрд. куб. м газ годишно от България към Сърбия и 0.15 млрд. куб. м газ от Сърбия към България. Дължината на трасето е 62.2 км – от района на София при Нови Искър до Ниш, Сърбия.

Петкова подчерта, че интерконекторът Гърция-България е ключов за цяла Югоизточна Европа и ще даде възможност за реална диверсификация и доставка на газ не само за региона, но и за Югоизточна Европа. По думите ѝ капацитетът му е между 3 и 5 млрд. куб. м газ.

„В момента предстои да бъде стартирана нова процедура за тези количества, които не можеха да бъдат резервирани на първия пазарен тест. Надяваме се, че интерконекторът ще е жизнеспособен от икономическа гледна точка, за да функционира нормално“.