– Златен проект уличи ексминистър в злоупотреба. Измама или грешка?

Златен проект уличи ексминистър в злоупотреба. Измама или грешка?

Връх Руй. Снимка: Сдружение „Трън“/Facebook

Проект за златодобив в Трън на фирма „Асарел Медет“ предизвика тревоги сред жители на градчето и околните села, а в последните дни местно сдружение сезира прокуратурата за документно нарушение около проекта.

Array

Във фокуса на протестиращите срещу златодобивния проект е анекс към договора с „Евромакс сървисиз“, дъщерна на притежаваната от Лъчезар Цоцорков „Асарел“, за търсене и проучване за злато и сребро в района, подписан през 2009 г.

Преди дни инициативната група „Трън“ показа пред предаването „Господари на ефира“ анекса към договора, подписан от бившия министър на околната среда Нона Караджова. В документа, с който гражданите са се сдобили чрез Закона за достъп до обществена информация, до подписа на министъра е посочена датата 10 юли 2009 г. Това обаче е 17 дни преди встъпването на Караджова в длъжност, изтъкват от сдружението. Гражданите подадоха сигнал до главния прокурор за предполагаемата злоупотреба.

Протестиращите посочват, че договорът за търсене и проучване на злато е трябвало да изтече на 11 юли – ден след датата, посочена на анекса. Подозрението им е, че Караджова е превишила правата си, тъй като договорът трябвало да бъде спешно удължен, а предшественикът ѝ на поста Джевдет Чакъров (ДПС) не разрешавал това. (Той е подписал аналогичен анекс към договора с фирмата през 2007 г., б.а.)

Прокуратурата проверява сигнала, съобщи днес пред БНР Румяна Боянова от трънското сдружение.

Дяволът е в детайлите, „ангелът“ също

Според бившия министър обаче става дума за техническа грешка в датата и всъщност документът е подписан от нея по-късно, когато вече е била в правомощията си.

„Проверих случая и поисках информация от Министерството на енергетиката (при управлението на Караджова екоминистерството прехвърли договорите за проучване и добив на полезни изкопаеми към тогавашното Министерство на икономиката, енергетиката и туризма; в момента за този сектор отговаря енергийното министерство, б.р.) Обърнете внимание и на анекса, който беше показан от „Господари на ефира“. В него е записано, че удължаването на срока на договора е на определени основания, сред които и протокол за проверка на работната програма на инвеститора, който е с дата 6 август същата година“, коментира Нона Караджова пред Ureport.

Действително, в анекса с печатни букви е записано, че изпълнението на условията на договора е констатирано с „Протокол № ГРП 1/06.08.2009 г.“.

Датата на подписване на анекса е нанесена ръкописно – „10.07.2009 г.“ и тя е сгрешена, посочи ексминистърът.

Тя отдаде грешката на усилената работа на министерството в първите месеци на управлението ѝ. „Ако си спомняте, аз заварих над 1000 забавени преписки с мълчалив отказ в миниерството за най-различни разрешителни – за проекти за отпадъци, за водоползване, за минерални води и мн.др“. За да разблокират многобройните забавени проекти на бизнеса, и ръководството, и експертите на министерството са работили няколко месеца и след работно време, припомни тя. Според Караджова умората от извънредната работа е довела до грешката в датата на документа.

На какъв етап е златният проект

Въпросният анекс от 2009 г. касае договора за търсене и проучване на злато и сребро в района на Трън с „Евромакс сървисиз“. Проектът за добив на фирмата обаче е далеч от финала, обясниха от пернишката екоинспекция (РИОСВ Перник) пред Ureport.

През ноември 2015 г. инспекцията е поискала от инвеститора задължителния доклад за ОВОС (Оценка за въздействие върху околната среда). Последно през октомври 2016 г. фирмата е внесла свой вариант на задание за доклада и все още двете страни не са уточнили параметрите на бъдещия доклад, обясни началникът на отдел „Превантивна дейност“ в РИОСВ – Перник Анелия Дренска.

Тепърва ще се изготвя самият доклад по ОВОС и по т.нар. „Оценка за съвместимост“ (ОС) на проекта с местните защитени зони от мрежата „Натура 2000“, след което следват обществени обсъждания на доклада и т.н., посочи тя. Едва след цялата тази процедура инспекцията може да съгласува, отхвърли или измени проекта.

Проектът за добив на златна и сребърна руда попада в защитената зона „Руй“ за защита на редица диви птици, уточни Дренска.

По повод кадрите от репортажа за Трън в „Господарите“, които показват емблематичното за района ждрело на р. Ерма, експертът уточни, че проектът не засяга Трънското ждрело, което е защитена територия и в него не се допуска никакъв добив на полезни изкопаеми. По-близкият от двата участъка, за които кандидатства компанията, е на 8-10 километра от ждрелото, каза тя.

От сдружението срещу златния проект заявиха, че местните не желаят добива, тъй като той е опасен за природата на района – за питейната вода, както и за дивата природа заради предвидените перманентни взривове (до 9900 км взривно вещество седмично за единия от предвидените рудници и до 7900 кг за другите два), открити хвостохранилища „с площ над 150 футболни игрища“ и др. Тези параметри са записани в инвестиционното намерение на фирмата.

Междувременно кметът на Трън Станислав Николов призова за местен референдум за златодобивния проект.