Плевнелиев критикува Радев за Крим и Русия

Настоящият и предстоящият президент – Росен Плевнелиев и Румен Радев, на церемонията „Политик на годината“ на Дарик радио.

Президентът Росен Плевнелиев посъветва наследника си Румен Радев да се придържа към върховенството на закона при определяне на бъдещите си позиции като държавен глава.

Още по темата:

Поводът за коментара на Плевнелиев, даден пред БНР, бе интервю на Радев пред френския тв канал France 24 от тази седмица, в което новоизбраният президент заяви, че „за Европа Крим е украински (…) Де факто обаче той е руски“.

„Прочетох интервюто! Запознах се много внимателно със съдържанието. Разбира се, по най-добронамерения начин, когато се видим с президента Радев на 22-ри, в рамките на нашата среща по приемо-предаване, ще му кажа моята позиция. Тук има две неща, които са много важни! Когато продължаваме да твърдим, че Крим „де юре“ е украински, но „де факто“ е руски, защото Русия е забила флага си там и трябва да се питат хората за това какво да бъде бъдещето на Крим, тази теза не се споделя от нито един европейски лидер. Тази теза категорично не се споделя и от мен!“, заяви отиващият си президент.

Той посъветва Радев след 22 януари, когато официално ще встъпи в длъжност, да обмисли тази си теза много внимателно. „Аз ще му помогна, като ще му дам своите аргументи.0 Над нас е законът! Над нас е върховенството на правото! Ако искаме да има мир в Европа, правила трябва да има и те трябва да важат за всички!“

Плевнелиев припомни, че съдът в Хага определил анексирането на украинския полуостров Крим от Русия като „акт на въоръжена агресия“ и „незаконна окупация“. „Ако един държавен глава застава зад върховенството на закона, той няма как да противоречи на решението на един европейски съд“, добави той.

По повод позицията на Радев за отмяна на европейските санкции срещу Русия Плевнелиев заяви: „Прагматичност – да, решения – да, реализъм – да, но в основата на всичко това трябва да бъдат ценностите, моралът, върховенството на правилата, които са задължителни за всички!“.

И добави: „Именно за това няма как да се съглася със ситуация, при която ние казваме: “Ами вижте, тук гледаме едни таблички, в които губим едни милиарди и, понеже губим едни милиарди, дайте сега да се съгласим с най-голямото безобразие, което по-скоро ни води в посоката на война, а не на мир“.

Държавният глава изтъкна, че по време на мандата си е подкрепил всяко решение на ЕС и на НАТО в посока на диалог с Русия, но твърдо стои зад върховенството на закона и човешките права.

Той заяви още, че светът е в състояние „студен мир“, в който се връщат много методи от Студената война като противопоставянето, олигарсите и използването на енергията като оръжие, а не като стока.

„Във времето на студен мир, ние сме свидетели и на изключително много замразени конфликти около България. В зоната на Черно море имаме редица замразени конфликти, в които държави нямат контрол върху част от територията си!
Например в Грузия, например в Украйна, например в Нагорни Карабах, в Приднестровието всеки един от тези замразени конфликти е иновация на Русия и, за съжаление, дестабилизира трайно и поставя държави в зависимост. Каква е съдбата на хората там? Колко фабрики се строят в зони на замразени конфликти? Кой ще инвестира в Донбас или в Южна Осетия? Защо осъждаме тези хора да бъдат в зона на извънредна нестабилност за десетилетия напред и бедни. Виждам нарастващия брой замразени конфликти. Очаквам от новоизбраният български президент да се противопостави“.

„Единственият начин да решиш един проблем е да не го заметеш под масата, а да го посочиш. Това правех. Много не ме разбраха“.

Не съм допускал големи грешки

В равносметка за петте години на поста президентът заяви, че големи грешки в мандата си не е допускал. И подчерта, че е помогнал на държавата в един труден момент да намали зависимостите си от определени кръгове:

„Помогнах на активното гражданско общество. Да, бях сам! Да, опирах се на съвестта си и носих отговорност за действията си. Мога най-честно да застана пред вас и да кажа – големи грешки в този мандат не съм допускал“, каза той, визирайки позициите си при управлението на БСП и ДПС, които с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС предизвикаха най-продължителните граждански протести в историята на страната.

По темата за бъдещата си дейност след предаването на поста Плевнелиев отново каза, че ще продължи да работи с политическите партии, но няма да се върне в парламента, нито ще прави своя формация.

Не съм нарушил Конституцията, Първанов е некоректен

Президентът изтъкна, че не е нарушил Конституцията като е отказал да назначи трето служебно правителство:

„По принцип, оценката за импийчмънт, специално в този случай, дойде от един бивш президент на България, който до момента не е казал абсолютно нищо коректно по мой адрес. Лично аз трудно бих приел тази оценка, още повече, че спазих Конституцията. Гордея се, защото действах отговорно за България. Защо спазих Конституцията? Защото в нея няма срок, след като бъде приключена конституционната процедура, държавният глава да назначи служебно правителство“.

Той визираше президента Георги Първанов. Плевнелиев коментира идеите на лидера на АБВ за повече правомощия на президента с думите, че на държавния глава не са необходими повече права по Конституция, тъй като е „по-скоро в категорията на силните президенти“ в ЕС, бидейки избиран пряко от народа, а не от парламента на страната си.

„Същевременно, той има глас! До края на живота си е силен, защото е бил избиран от народа. На един държавен глава му отива цял живот да има позиция, да казва истината!“

За разминаването с Маргарита Попова

Президентът е разговарял със заместника си Маргарита Попова след телевизионното интервю, в което описа дълбочината на разрива помежду им:

Двамата с Маргарита Попова съзнаваме много добре, че над нас е и народът, и президентската институция, и Конституцията. Не ни отива, особено в последните дни от мандата, да излъчим погрешен сигнал към народа. С Маргарита Попова ще си тръгнем различни, но заедно.

Той оцени като по достойнство свършенатаот Попова работа на поста, но и изтъкна, че никоя държава-членка на ЕС, освен България, няма вицепрезидент.