Малко помощ, малко надежда, малко вяра

Всеки има нужда от малко помощ, малко надежда и от някой, който да повярва в него. Думи на легендарния плеймейкър на „Лос Анжелис Лейкърс“ Ървин Джонсън, познат на баскетболните фанатици като „Меджик“. Независимо дали си на 15, 25 или 55. Особено когато си на 15.

Array

Дефицитът на връзка между образованието и реалността, между образованието и бизнес е пословичен проблем в една от най-важните стратегически сфери от държавното управление. Въпреки това, в годините на прехода тази криза само се задълбочава, а визия за дългосрочно решение от законодатели и изпълнителна власт не се вижда на хоризонта.

И макар разумната идея за дуалното обучение все още да не е потънала в управленското небитие, тя се налага твърде бавно и засяга единствено професионалните училища в страната. В същото време проблемът с липсата на кариерно ориентиране и информираност на учениците за развитието им след гимназията е повсеместен.

Какво да избера да следвам? Какво искам да работя? Коя работа ще ме кефи, ще ме кара да се чувствам търсещ и независим човек?

Дълго мислех какво може да се направи по въпроса. И стигнах до извода, че дори без активна държавна политика, положителна промяна е възможна, стига да започне под формата на доброволни инициативи на локално ниво.

Запитах се дали няма да е полезно, ако учениците от гимназията ми в Ямбол се срещнат с бивши нейни възпитаници, които да им разкажат за кандидатстването си за университет, следването в него и кариерното си развитие след това?

Въпросът се оказа реторичен, защото лесно си спомних безкрайното лутане на съучениците ми, а и на самия мен, в абсурдно скъпите и безполезни кандидат-студентски справочници през 2006 г. Със сигурност един двучасов разговор с човек на близка до моята възраст щеше да бъде много ценен. Но такъв нямаше – нито за мен, нито за повечето от съучениците ми.

Да, хората под 30 години трудно могат да играят ролята на гуру за младежите, но не това е целта. Тя е да се сподели опит в хоризонтална форма на общуване, където никой не е над другия и никой няма претенцията да говори абсолютни истини.

Идеята бързо предизвика интерес, а събирането на контакти се оказа най-лесната част от осъществяването ѝ благодарение на Марк Зукърбърг. Само след един статус във Facebook с мен се свързаха десетки хора, с които преди десет години се разминавах по коридорите на училище. Познавах бегло повечето от тях, но всички изявиха искрено желание да бъдат полезни, защото сами са били в тази ситуация и осъзнават нуждата от адекватен съвет.

Срещата получи зелена светлина след кратък разговор с директора, който похвали желанието на връстниците ми и каза, че именно ние сме поколението, което е наред да ражда идеи и да ги реализира.

След като организацията беше готова, дойде ред на притеснението. Какво точно ще каже на младежите на срещата? Ще дойдат ли изобщо такива? Ще можем ли да сме поне малко полезни? И ще създадем ли атмосфера за нормален човешки разговор, или социалните мрежи напълно са заличили способността ни да общуваме лице в лице с непознати.

Разговори с останалите доброволци ми показаха, че тях ги тревожат същите мисли. Но противно на очакванията се оказа, че българските гимназисти не хапят. Точно обратното – в уречения ден и час заварихме класна стая, пълна с любопитни погледи.

На поканата ми се отзоваха зъболекар с два частни кабинета, специалист по дигитален маркетинг в Nike, индустриален инженер, метеоролог и молекулярен биолог, а аз добавих малко от себе си като бивш студент по маркетинг и социология.

Думите дойдоха по-лесно от очакваното, а предварително подготвените неща бързо останаха настрана. Вместо тях, разказах на учениците как дори с не особено добър успех от гимназията човек може да преобърне нещата и да завърши в два от добрите български университета. И как това само по себе си не значи нищо, когато в един момент се окажеш на пазара на труда.

След като разказите ни бързо привършиха срещата премина към свободен разговор, в който всеки може да пита и всеки може да отговаря, както сметне за добре. Говорихме си как се прави частен стоматологичен кабинет и как комуникацията на лекаря с пациента е това, което прави бизнеса му успешен в толкова конкурентна среда. Какво предлага Американския университет в България срещу високите си такси и как може да се стигне до стипендия и намаляването им. Какво означава да си маркетингов експерт. Какви са знанията на кадрите на Техническия университет спрямо тези на колегите им в Германия. И как магистратурата по метеорология е страхотна идея за кариера като стюардеса в световна авиолиния.

И, разбира се, пролича една от големите слабости на средното образование. То създава навици на общуване в подчинена роля, не толерира личната инициатива и не учи на критична мисъл. В подобни дискусии въпросите идват трудно, а учениците изглеждат крайно несигурни в себе си и често неориентирани за бъдещето си.

Заради това и основна тема на разказите ни беше това, че само по себе си образованието никога не е движеща сила в живота ни. По-важно е желанието за самоусъвършенстване и за работа за максимално използване на ресурсите около нас, един от които е и ученето.

Разпитаха ни и за това какви качества са нужни, за да се занимаваш с реклама, какво ти трябва, за да имаш успешен бизнес, как изобщо можеш да започнеш такъв, с какви професии се печели достатъчно, за да останеш в България и – разбира се – дали имаме ментори за програмиране?

След неусетни два часа срещата приключи, но не и краят на инициативата. Всъщност тя прерасна във Facebook групата „Бъдеще след Математическа гимназия“, където учениците могат да намерят контакти на 40 техни предшественици в училището и да ги помолят за съвет. По време на Великденските празници, когато децата на Ямбол отново ще се върнат, физическата среща ще се случи отново – с други ментори и да се надяваме с още повече ученици.

Дали инициативата реално е помогнала на някого? Нека кажат самите ученици. Но е сигурно, че такива срещи топят ледовете между поколенията и създават общности. Лично аз си тръгнах от гимназията си с няколко приятели повече и с още по-голямо желание да бъда полезен. Защото всеки има нужда от малко помощ, малко надежда и някой, който да повярва в него.

Защо този някой да не бъдеш ти.