Кипърската пролет

Кипър

„Конфликтите може да бъдат разрешени само когато са все още горещи“ е известна мисъл на Хенри Кисинджър. Но Кипър изглежда e на път да отхвърли това правило, тъй като един проблем с почти 50-годишна давност е на път да бъде най-сетне размразен, коментира „Хюриет“. И това, което ще го направи, се нарича… енергия.

Още по темата:

Всъщност, сегашните контролирани от ООН преговори по Кипърския въпрос, които се водят от известно време, се очакваха да приключат до началото на 2016 г. с референдум, който да се проведе в началото на същата година.

Но преговорите зациклиха и до съгласие между двете страни на разделения остров не се стигна по въпросите, свързани с управлението и разпределението на територията, военните бази на острова (възможни териториални корекции, ротационното президентство, вземането на решения в бъдещото федерално правителство, сигурността и гаранциите за бъдещата федерация, въпросите на ЕС, икономиката и собствеността – Б.р.).

По-рано кандидатурата на Турция за членство в ЕС бе главното основание зад инициативата за преговорите, тъй като нерешеният Кипърски въпрос е една от основните пречки в процеса на присъединяване. Днес обаче основният движещ мотив се нарича енергия.

С други думи – залежите от газ и петрол, открити в офшорните води на Кипър и Израел. Запасите в газовото находище „Афродита“ край южната част на Кипър в източното Средиземноморие се оценяват на 200 млрд. куб. метра газ и 3.7 млрд. барела петрол. Освен това големи запаси от петрол са открити в находищата „Тамар“ и „Левиатан“ край бреговете на Израел.

Единствената жизнеспособна опция за експортиране на този газ е да бъде транспортиран до Европа чрез подводен газопровод през Турция – проект, който изисква компромис между Турция, Кипър и Израел.

Точно този енергиен потенциал ще е катализаторът за намиране на решение за двете страни на острова, Турция, Гърция и Западът. Решението ще направи от Турция и енергиен хъб от особено значение. Този енергиен потенциал също така ще даде силен тласък за нормализиране на отношенията между Турция и Израел.

Икономическата криза е друг фактор зад усилията (за разрешаване на Кипърския въпрос – б.р.). На фона на влошената икономическа ситуация в Европа, икономическата криза в Гърция пряко засегна кипърските гърци. Според проучване от 2014 г., проведено от Фондацията за проучвания и икономическа политика на Турция (TEPAV), 72% от хората в ЕС се оплакват от икономиката, но този брой е по-висок в гръцката част на Кипър, където достига 98%. Това засили волята да се намери решение сред кипърските гърци, които всъщност отхвърлят плана на Анан през 2004 г.

Международната общност също повишава шансовете. Участието на САЩ в намирането на решение е на най-високо ниво откогато и да било. Посещението на вицепрезидента Джо Байдън на острова през юни 2014 г. е първото от такава величина от 1962 г. насам.

Международната общност също благоприятства постигането на съгласие. В резултат на кризата в Украйна, доставките на руски газ стават твърде рискови за Запада, който насочва вниманието си към източното Средиземноморие.

Освен това, след като Съединените щати изгубиха влияние в Украйна и Сирия срещу Русия, се опитват да бъде по-активни на международната сцена. Това дава отражение и в политиката им за Кипър.

Решението на Кипърския въпрос ще се отрази пряко на отношенията Турция-Гърция, и вероятно ще доведе до споразумение относно спора за Егейско море (за група острови – б.р), който не беше засяган досега заради нестабилността в Гърция. Споразумение за Кипър със сигурност ще ускори този процес.

Безпрецедентните отношения на помирение и разбирателство между двамата лидери на острова – Никос Анастиадис и Мустафа Акънджъ, също повишава надеждите.

И накрая, но не на последно място. Настоящата нова страница, която отваря външната политика на Турция, изглежда води и към нов етап за Кипър. Този нов тласък може да спомогне за създаване на възможност за решаване на различни дългогодишни конфликти, включително и в Кипър.

*Помирението на разделения от 1974 г. остров се проточи, въпреки че последното подновяване на мирните преговори беше от май 2015 г., когато Никос Анастиадис и Мустафа Акънджъ дадоха старт. Само преди ден Анкара заяви, че би се съгласила да изтегли своите войски от Кипър, ако и Гърция направи същото. Турските войски, чиято инвазия доведе до разделяне, наброяват близо 30 000, а гръцките са едва 1000 военни.

Валутни курсове

1  CHF =  1.84373 лв
1  EUR =  1.95583 лв
1  GBP =  2.19583 лв
1  USD =  1.76137 лв