Сделката за Кипър е близо, но не чакайте чудо

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заедно с турския кипърски лидер Мустафа Акънджъ (вляво) и лидера на кипърските гърци никос Анастасиадес на срещата в Женева. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Двамата кипърски лидери вече са близо до постигане на споразумение за обединяване на острова, разделен от демаркационна линия от 4 десетилетия. Това съобщи генералният секретар на ООН Антониу Гутериш след началото на преговорите в Женева под негова егида, предаде Франс прес (AFP).

Още по темата:

Въпреки това някои ключови въпроси остават нерешени, включително прилагането и гарантирането на финалния пакт, заяви Гутериш.

„Ние достигаме много близо до това, което ще бъде споразумението“, каза той пред репортери в Женева, но уточни: „не можете да очаквате чудеса от незабавни решения, ние не търсим бързо решение на проблема“.

Външните министри на Великобритания, Гърция и Турция се присъединиха днес към днешните преговори за обединение на Кипър. Разговорите влизат в ключова фаза за решаването на важни въпроси по сигурността на източносредиземноморския остров, където 30 000 турски войници остават разположени в Северен Кипър.

Присъствието на Борис Джонсън, Никос Кодзиас и Мевлют Чавушоглу е знак, че дългогодишните усилия за обединение са на път за първи път да решат и въпросите по сигурността. Проблемът е ключов за подписването на каквото и да е споразумение за слагане на край на 43-годишното разделение, защото касае страховете на кипърските гърци и турци.

В хода на преговорите президентът на гръцки Кипър Никос Анастасиадис намекна за възможността да бъде създадена международна полиция. Той обаче не уточни как или кога това може да стане. Това издаде пред Associated Press (AP) дипломат, присъствал на срещата, но пожелал анонимност.

Външните министри се надяват да постигнат напредък, който да положи основите за присъединяването на премиерите. Това ще бъде възприето като сигнал, че широкообхватното споразумение, касаещо и въпроси като властта, собствеността и територията, може да е близо.

Великобритания е бивш колониален наблюдател в Кипър и все още има две действащи военни бази на острова.

И гръцкият премиер Алексис Ципрас ще отпътува за Женева, ако има знаци, че може да бъде постигнато решение, обяви днес говорителят на гръцкото правителство Димитрис Цанакопулос пред журналисти в Атина.

Със сигурност там ще е турският колега на Ципрас Бинали Йълдъръм.

В преговорите участва и председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер.

Преговорите, които се провеждат в сградата на ООН в швейцарския град, са съпътствани от протест на близо 250 демонстранти пред зданието. Сред тях бяха и прокюрдски активисти, възползващи се от възможността да протестират срещу турския президент Реджеп Ердоган. Някои от тях развяваха кюрдски знамена, други късаха снимки с неговия лик, а трети крещяха „Ердоган, терорист!“.

През 1974 г. Турция разположи близо 35 000 войници в откъсналия се Север, след като нахлу заради преврат на кипърските гърци, надяващи се да обединят Кипър с Гърция. Малцинството кипърски турци вижда във военната мощ на Турция единствена гаранция срещу евентуална агресия от страна на кипърските гърци, дори да се стигне до сделка. Те настояват войските да останат и това да бъде записано в окончателното споразумение.

Кипърските гърци пък приемат турските войски като заплаха и инструмент на Анкара за влияние на острова. Те настояват, че Турция, която не е член на ЕС, нито трябва да има войници, нито има право да се меси със сила в Кипър, който е една от 28-те страни членки на блока.

Анастасиадис и лидерът на кипърските турци Мустафа Акънджъ от 11 януари досега проведоха поредица от деликатни срещи при закрити врата в Женева, за да изгладят важните въпроси.

Пратеникът на ООН за Кипър Еспен Барт Ейде каза вчера, че има напредък на редица фронтове, но остава още доста работа.

Двете общности на гърци и турци си размениха пътни карти на 11 януари, в които са очертани зоните на контрол на всяка от тях с надежда за федерация. Това стана още преди те да бъдат поставени в сейф на ООН за съхранение и се смята за знак за деликатния характер на предложенията и от двете страни.

От понеделник (9 януари) насам нито един от лидерите на двете общности не е говорил пред пред журналисти.