Картофи и други работи в лютеницата

Какво му трябва на човек, за да удари конкуренцията? Организация, която да забърка скандал + медия, която да го гръмне + институция, която не си е на мястото. Помните ония „вредни“ полски гъби, нали? „Идеал Продукт“ от Перущица, фирмата, набедена за „лютеница с наркотици“, ще си търси правата в съда, след като асоциация „Активни потребители“ огласи първо чрез Нова телевизия, че в една лютеница е открито опасно вещество, което има сходни качества на наркотик. Асоциацията изследвала 12 проби от лютеници.

Още по темата:

За да се обърнат към съда обаче, най-напред трябва да се сдобият с протоколите от лабораторията в Белгия, където се твърди, че са извършени пробите.

От браншовата организация – Съюз на преработвателите на плодове и зеленчуци, ясно заявиха, че няма да оставят така тази работа. Техните аргументи, заедно със собствениците на фирмата, която е от 1998 на пазара, са:

Първо, изследването на лютеницата не е направено в акредитирана лаборатория, не са акредитирани методите, не е описан и начинът, по който са взети пробите – и следователно буди съмнение неговата стойност.

Второ, няма категорични доказателства, че в лютеницата е открит олеамид. А веществото нито е наркотик, нито е опасна субстанция. Количеството захар и нишесте в лютениците отговаря на браншовия стандарт.

Трето, не е вредно, нито опасно веществото олеамид, пригласят по-късно и от Българската агенция за безопасност на храните (БАХБ). Олеамидите не са вредни за здравето и могат да се открият навсякъде, където се използват преработени растителни мазнини, обясниха от бранша.

Изследването на „Активни потребители“ наистина буди много съмнения. И не е първото, което разбужда такива. Но липсата на неефективна институция в лицето на БАХБ само наторява добре средата, където се посяват съмненията. Дори и фирмата да осъди асоциацията, у мнозина българи ще остане съмнението: „Абе то сигурно има нещо!“ Защото „То и правосъдието ни е едно…“ Защото „И чиновниците ни са абсолютно корумпирани!“ Изобщо „Кому и за какво да вярваш в тази страна?!“

Но и произведените в България храни будят много съмнения. Ако не всички, голяма част от тях.

Първо, рецептите. Погледнете браншовия стандарт за лютеницата. При фино смляната количеството на пиперки и домати трябва да е минимум 60% от количеството в буркана. При едро смляната вече говорим за зеленчуков компонент (забележете, не чушки и домати), който да е минимум 50%.

Рецептата допуска картофи! и картофено нишесте! Разбира се, никой от нас не слага такива съставки в лютеница, но браншовиците го правят, за да намалят разходите… и да напълнят бурканчетата. И така стигаме до суровините.

Второ, СУРОВИНИТЕ. Най-важното. Като има добре узрели чушки и домати, всичко става както си трябва. Но като няма, пак няма проблем. А картофено пюре може да се внесе с тонове от Китай, а всякакви зеленчуци – от Турция, Албания, Македония, изобщо от страни, където европейските регулации не действат. Това означава по-високи норми на нитрати и други вещества, които в определено количество са опасни за здравето.

В България няма законови ограничения производителите на храни да влагат само суровини от страни от ЕС. Известно е, че суровините в България за производство на храни не достигат. Затова – и за да поевтинят производствените разходи, продуктите се блъскат с рапично олио, тиква, соев протеин, сухо мляко, глюкоза – при сладката, и какво ли не. Едни фирми ги изписват върху етикетите, други не. А БАХБ не си и прави труда да ни увери, че няма да се стигне до позната ситуация отпреди 15 години, когато беше заловено замразено говеждо на четвърт век, предназначено за влагане в български колбаси?!

Така стигаме до контрола.

Трето, контролът. Какво стана с обещаната да заработи през 2014 г. Национална референтна лаборатория за качеството на храните към земеделското министерство…

Всяка година БАХБ изготвя планове за контрол и изследване на хранителните продукти, произведени по национални и браншови
стандарти, но тези изследвания не са повече от 200 на брой. Крайно недостатъчно. БАХБ не си прави труда да напомни, че етикетите, за които има европейски регламент от края на 2015 г., трябва да са задължителни.

Ако искате вкусна лютеница, отделете един-два дни, за да си направите. Ако не искате, платете на „домашен производител“ да приготви, като предварително закупите продуктите. И, разбира се, нито картофи, нито нишесте. За това, което си купите от магазина, се сърдете само на себе си.