19% от българите се оглеждат за нова партия

Деветнайсет процента от българите декларират, че биха гласували за нова партия. Това показват данни от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч“, проведено в края на декември.

Още по темата:

Това най-често е позиция на мъже, на възраст между 50 и 60 години, на високообразованите и заможните хора, на жителите на големите градове, както и на десните избиратели. Този социален профил говори за обществени очаквания за нови формации предимно в дясната част на политическия спектър, посочва „Еказкта“.

Профилът съвпада и с преобладаващите сред онези 21% българи, които казват, че са разочаровани от политическата партия, на която симпатизират. Най-малко разочаровани са левите избиратели.

Социолозите виждат важен ресурс за новите десни сили в онези избиратели, които се самоопределят като „бивши седесари“ (18 на сто от българите). Те представляват по около 40 на сто от сегашните електорати на Реформаторския блок и на ДСБ, четвърт от електората на ГЕРБ и една трета от електората на „Воля“.

В края на декември, скоро след заявката на Христо Иванов за създаване на новата партия „Да, България“ и преди официалното ѝ учредяване, състояло се на 7 януари, одобрението към него възлиза на 14%, показва изследването.

Одобрението към лидера на ДСБ Радан Кънев възлиза на 15% – значително по-високо от дните преди президентската кампания. Социолозите отдават ръста на подкрепата за него на категоричното дистанциране на Кънев и ДСБ от Реформаторския блок и заявката му да работи за нов дясно-центристки проект.

11% от българите гледат с добро око на възможността за евентуално обединение между бъдещите проекти на Радан Кънев и Христо Иванов, а 28% възприемат негативно подобна възможност. Повече от 60% не изказват мнение по въпроса.

При вот през декември парламентът щеше да е от 4 партии

Ако парламентарни избори се провеждаха в самия край на 2016 г. новият парламент би бил съставен от едва 4 партии, показва проучването. ГЕРБ биха получили 26.1 на сто от имащите право на глас, БСП – 24.9 процента, показва още проучването, проведено между 27 и 30 декември.

Трета политическа сила биха били Обединените патриоти с 10.5 на сто електорален дял, а четвърта – ДПС с малко над прага от 4%.

Данните са от открит електорален въпрос, при който на анкетираните не са предлагани имена на партии като възможни отговори и те сами са назовали избора си. Други косвени въпроси в изследването показват, че преднината на ГЕРБ пред БСП може да е малко по-голяма – между 2 и 3 на сто, коментират още от агенцията.

В края на 2016 г. Реформаторите имат електорална тежест от 3.5 на сто, 3.3 процента е електоралният дял на „Воля“ на Веселин Марешки, а 2.1 на сто – на ДСБ самостоятелно.

Изследването е проведено сред 1000 пълнолетни българи, подбрани чрез двустепенна гнездова извадка, в 92 населени места на страната. Проучването е проведено чрез преки полустандартизирани интервюта лице в лице по домовете на респондентите.