Тенекиен век, с огърлие

Вежди Рашидов. Снимка: БГНЕС

„В края на миналата година Вие връчихте същото отличие на един от висшите началници на Държавна сигурност – най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим. „Държавна сигурност“ носи вината за хиляди погубени съдби, много от тези жертви бяха хора на изкуството. Награждаването на един от висшите ? ръководители с най-високото отличие на Министерство на културата, „Златен век“, означава официално оневиняване на тази репресивна институция и същевременно е подигравка с паметта и страданията на нейните жертви“.

Array

С тези думи днес писателят Стефан Цанев отклони наградата „Златен век“, която Министерството на културата смяташе да му връчи утре. Той мотивира отказа си с нежеланието да застане редом до Димитър Иванов, последният началник на Шесто управление на ДС – не заради лицето Иванов, а заради нещото, което наднича зад него. В кратко в отворено писмо до министър Вежди Рашидов, изпратено до БТА.

„Съжалявам, но да приема тази награда, би значело, че съм съгласен с този Ваш акт“, учтиво завършва писмото на писателя.

В отговор Рашидов публикува свое отворено писмо на сайта на министерството. Скъсявайки учтивата дистанция на писателя от първата дума: „Скъпи Стефане, …“. И завършвайки със „скъпи приятелю“ и „поете“ (само „Стефчо“ липсва).

Ала между тези мили обръщения се процежда такава злъч и низост, че Рашидов сам по себе си вече е основание да му върнеш „Златния век“. По пощата.

„Аз разбирам, че естественото място на твореца е публичната среда и благодарение на медиите разбрах за твоите вътрешни терзания. Естествено е човек да има своя позиция да приеме или да отхвърли нещо. Но в случая трудно разбирам какво не желаеш да приемеш, тъй като аз до този момент не съм имал възможността да подпиша за каквото и да е отличие. Зная, че има такова предложение и съобщение за него, но то още не е стигнало до мен“, пише министърът.

Сиреч, публикуваното преди дни съобщение на сайта на същото министерство, ден преди награждаването, дори не било съгласувано с него! Същото министерство, което и в момента излага произведенията на министъра – в галерия „Средец“ на приземния си етаж?

Очевадната лъжа на Рашидов е демонстрация на страховито морално лилипутство. И свидетелство за формалността на наградата, присъждана за иначе „изключително големи заслуги за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство“ (според чл. 2 от съответната Наредба за награждаването на български културни дейци за постигнати високи творчески резултати).

В нескопосания опит да излезе от положение Рашидов не се свени дори да омаловажи наградата. И нека да го знаят и руският режисьор Никита Михалков, и диригентът на Мариинския театър Валери Гергиев, които лично Рашидов отиде да награди в Москва миналата пролет! Техните призове може да ги е резулирал по време на полета. А на този на Димитър Иванов колко пури време е отделил?

„Така че, скъпи приятелю, няма още факт, а едно нещо може да се приеме или откаже, когато е факт. Когато такова предложение дойде при мен за подпис и ти си съгласен, аз с удоволствие ще го подпиша“, продължава министърът на културата.

И добавя: „Но тук ще кажа, че в близкото минало подписах една награда и то с голямо удоволствие – лично мой избор бе ти да бъдеш награден с Националната награда „Христо Г. Данов“, заедно с парични средства. Ти я прие с радост и с охота, а аз бях щастлив, защото знаех, че я заслужаваш“…

Мазен „удар под кръста“, както журналистът от БНТ Георги Ангелов нарече преди време атаката на Рашидов срещу него, при която министърът заяви, че „отглеждаме например децата на някои водещи“ – визирайки дъщерята на Ангелов. Заради това, че е работила известно време за Българския културен институт в Лондон, преди да намери друга работа.

„А колкото до Димитър Иванов, хубаво е, че мога чрез теб да разясня как се раздават в една демократична институция награди. За него пристигнаха предложения от музеи и университети (единият музей е НИМ, чийто директор Божидар Димитров има поне два псевдонима в Държавна сигурност. А университетът е един – единствен: библиотекарският УниБИТ, където Иванов преподава и чийто ректор проф. Стоян Денчев също е бивш агент на ДС и по-късно част от „Мултигруп“, в което си качество може и да е бил на онзи рожден ден на Вежди Рашидов с Доган, Илия Павлов и мн.др., на който той бе награден с титлата „главен мултак на републиката“).

„Не разбирам кое ми дава право да не уважа предложението на музеи и университети за Димитър Иванов? А за раздаваните награди на доносници на Държавна сигурност в годините на новата ни демокрация мога да ти направя един доста голям списък от тях, които днес са ревностни демократи. Явно това не възбужда страстите на хора, които обичат да се героизират“, изтъква министърът.

Рашидов е „разнолика, нестройна“, Мулти-културна душа – със същата ръка, с която раздава отличия на истински творци, награждава и бивше агентурно величие, оглавявало отдела за борба с идеологическата диверсия, т.е. със свободата на мисълта. Един, така, „благороден“, дълго отлежавал купаж от несъвместими морални позиции…

И това великодушие рухва в слюнки, колчем някой достоен и отвратен реши да се лиши от него. Фалшиво и евтино, също като наградите, които раздава.