Цацаров ли е, Калашников ли е

Две седмици след като в един български вестник се появи една публикация на един „специален пратеник“ в сирийския град Алепо, се задейства и българската прокуратура. Вестникът е „Труд“, публикацията е за открито в Алепо оръжие, произведено в България, а прокуратурата проверява дейността на частната оръжейна фирма „Аркус“ в Лясковец заради боеприпасите.

Още по темата:

Преди действията на прокуратурата обаче, се изказа говорителят на руското Министерство на външните работи Мария Захарова – за да заяви, че ще поиска от България обяснения за оръжието; за да размаха отново нерешения въпрос с лицензите, предоставени от СССР на България за производство на оръжие.

Зад цялото това плашене стои едно много просто обяснение – компрометирането на България, за което помага и българската прокуратура и медии, е свързано с изтласкване от определени пазарни ниши, за да ги заеме конкуренцията. Руската. С един удар – две цели.

Войната е голям бизнес. В световен план продажбите на оръжие са се удвоили заради нестихващите конфликти в Близкия изток, също и в България. Само за 2014-а например, износът на военни изделия към трети страни и трансфер към такива от ЕС надхвърля 403.6 млн. евро, два пъти повече от периода 2011-2013, с основни пазари Ирак, Египет и Алжир. Затова и мръсните номера също вървят. Всеки иска да продава.

Номерът с краен потребител, който оттам нататък препродава или през друга фирма внася в местата на конфликти оръжие, е известен на всички, в т.ч. и на първите 5 най-големи на този пазар – САЩ, Русия, Китай, Франция, Германия (според проучване на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI).

Защо е така? Съобщенията, че оръжие, произведено в България – и не само, стига до воюващи страни в Близкия изток, където не би трябвало, са от поне две години и то в къде къде по-авторитетни медии от българския вестник. Има ги и в разследване на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN), разследване на Balkan Insight от декември 2015 г., разследване на BuzzFeed, bTV през юни т.г. показа оръжия, с които се бие „Ислямска държава“, изнесени от българска фирма за Саудитска Арабия. Българско, но и всякакво друго оръжие може да бъде открито в почти всяка точка на военен конфликт.

А самата публикация в „Труд“ можеше да бъде сътворена и от Калоян Стоев например, но очевидно, за да бъде цитирана от когото и където трябва, е необходима по-голяма автентичност.

Защото Захарова решава да се хване точно за дописката в „Труд“ – и дори конкретно се позова на нея в пространното си изявление. А българската прокуратура решава да се самосезира точно след нея.

Така както го направи след дописка на Калоян Стоев за някакви глупави климатици в Министерството на правосъдието, поръчани от бившия министър на правосъдието Христо Иванов, съшита с бели конци. „Разследване“, което не доведе до нищо.

Цитат от Захарова: „… Ето, например, аз открих в централния български вестник „Труд“ от 12 декември статия, която съобщава, че в един от освободените райони на Алепо е открит оръжеен склад на бунтовници с военни муниции от България. При това става въпрос за сериозно въоръжение и в големи количества. По-специално, намерени са били десетки сандъци с 122 мм реактивни снаряди за установки „Град“, 73 милиметрови снаряди за противотанкови оръдия и 40 милиметрови за гранатомет. Цитирани са съпроводителните документи, от които става ясно коя е фирмата-производител и коя е фирмата-износител. Освен това се съобщава, че сирийската армия е открила още осем изоставени от терористите складове, където се съхраняват 2 милиона боеприпаси за тежки картечници и 4000 реактивни снаряди за „Град“, българско производство“.

И прокуратурата скочи като по даден знак. Не руската, българската. Според Румяна Арнаудова, „Ще се извърши проверка дали дружеството и заводът осъществяват дейностите си в съответствие с дадения лиценз. Разбира се, в рамките на проверката ще се събират данни за евентуално извършено престъпление по чл. 233 от НК (за търговия с оръжие със страни, които фигурират в забранителни списъци и санкции . б.р.). Ако има такива данни, ще се образува досъдебно производство, ако не, случаят ще бъде прекратен, обясни Арнаудова.

Заводът в Лясковец е специализиран в производството на гранати за гранатомети, снаряди за оръдия и взриватели.

Фактът, че прокуратурата се възбуди, по никакъв начин няма да реши въпроса с лицензите, предоставени на България от СССР. Голяма част от тях са изтекли. Русия никога не е искала да се реши този въпрос, за да може да го използва като бухалка. В Москва са наясно, че условието им да одобряват всяка българска оръжейна сделка е абсурд. Но четвърт век те отупват от праха това искане, зад което си има прагматична цел – колкото повече пазари, толкова повече пазари.

А на въпроса за оръжейните лицензи, България трябва задължително да попита: А какво стана с българските архиви*, които чакаме десетки години да ни бъдат върнати…

*Т.нар. трофейни архиви, които Съветската армия изнася от България по време на Втората световна война: протоколите от разпитите на регентите, министрите и на царския елит след 9 септември 1944, архивът на Съюзната контролна комисия, действала в България след Първата световна война – книжа, свързани с плащането на репарациите по силата на Ньойския договор в периода 1919-1928 г. Русия не дава нито страница от милионите архивни единици, нито копия от тях. Нищо, че подобно обещание беше дадено от руския президент Владимир Путин при срещата му с президента Георги Първанов през 2008 г….