Експериментът "пари за всички" тръгва във Финландия

Експериментът „пари за всички“ тръгва във Финландия

Гигантският 8-декаров плакат на привържениците на базовия доход в Швейцария преди референдума. Снимка: ЕРА/БГНЕС

От началото на 2017 г. Финландия започва един 2 годишен експеримент сред 2000 безработни. Държавата ще им отпуска един „базов доход“ – редовна месечна издръжка, независимо дали работят или не и независимо колко изкарват. Това е идея и мечта на мислители от столетия, която в последните години звучи все по-адекватно в някои места и сектори. Резултатите от този експеримент ще дадат някои отговори за икономическата политика, но и за човешката природа, пише The New York Times.

Array

Никой не би сбъркал този студен ъгъл на Северна Финландия със Силициевата долина. Изрязан в ниски борови гори само на 100 мили под Северния полярен кръг, Оулу изглежда като град, който ще постигне по-скоро господство в пашата на елени, отколкото в отглеждането на технологични старт-ъпи.

Но този град има корени като център за безжични комуникации и страст към иновациите. Той също така има хиляди квалифицирани инженери, които се нуждаят от работа. Мнозина бяха уволнени от Nokia, финландската компания, която беше синоним на мобилните телефони, а напоследък е в риск да изпадне в забвение.

И докато предприемачите са готови да вземат тези хора на работа, правилата на финландската щедра социална предпазна мрежа възпират това.
Безработните хора по принцип не могат да печелят допълнителен доход, докато получават помощи за безработица или рискуват да загубят помощта. За съкратените работници от Nokia, получаването на гарантираната подкрепа за безработни често представлява по-изгодно предложение, отколкото скокът в стартъп във Финландия, където нестабилната технологична индустрия все още се опитва да си върне скоростта.

Сегa финландското правителство проучва начини да промени това уравнение, започвайки експеримент под формата на социално подпомагане: универсалният базов доход.

Финландия, опитното поле на света

В началото на следващата година правителството планира да избере произволно около 2000 безработни лица – от програмисти с „бели якички“ до строителни работници със „сини якички“. Това автоматично ще им даде предимство – отсъствие на бюрокрация и на наказания за изкарване на допълнителни доходи.

Правителството е нетърпеливо да види какво ще се случи по-нататък. Дали повече хора ще се устремят към работни места или ще започнат бизнес? Колко хора ще спрат да работят и ще се отдадат на пилеене на пари за водка? Дали освободените от времеемките главоболия на системата за безработните ще използват свободата си, за да се образоват, да започнат нови обещаващи кариери? Тези области на изследването се простират отвъд икономическата политика, в царството на човешката природа.

Кампания за популяризиране на идеята за базовия доход в Берлин. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Отговорите, които ще бъдат получени след 2-годишен опит – могат да оформят политиката на социално благополучие далеч отвъд скандинавския терен. В общности по целия свят проучват „базовия доход“ като начин да се намали уязвимостта на работещите хора, изложени на капризите на глобалната търговия и автоматизацията. И докато базовият доход все още е нововъзникваща идея, далеч от приложението в голям мащаб, увеличаващите се експерименти подчертават дълбоката нужда от изнамиране на ефективни начини за смекчаване на рисковете от глобализацията.

Търсенето доби усещане за неотложност с вълната от реакционен популизъм, която помита света, подмятайки установения елит като основен бенефициент на икономическите сили, навредили на трудещите се маси. Изборът на Доналд Тръмп от американците, който обеща радикално да ограничи търговията и зашеметяващият вот във Великобритания за напускане на Европейския съюз, отекнаха като аварийни сирени към световните лидери. Те или трябва да актуализират капитализма към по-справедлива подялба на плячката, или да наблюдават как гневни тълпи разрушават институциите, които поддържат икономическата политика от края на Втората световна война.

Универсалният основен доход е всеобхватен термин, описващ набор от предложения, но те като цяло споделят една особеност: всички хора в обществото да получават редовно заплащане от държавата – независимо от доходите си и от това дали работят. От тези средства се очаква да гарантират храната и подслона, което би дало възможност на хората да следват собственото си усъвършенстване, докато в същото време допринасят за обществото.

Един стартъп инкубатор в Силициевата долина, Y Combinator, подготвя пилотен проект в Оукланд, Калифорния, в който 100 семейства ще получават безусловна парична помоща в размер от $1000 до $2000 месечно. Гласоподавателите в Швейцария наскоро отхвърлиха с предложение за схема за базов доход, но френският Сенат одобри тест на такава система. Експерименти се подготвяше и в Канада и Холандия. Индийското правителство изучава базовия доход като средство за намаляване на бедността.

„В последните две години има взрив на интереса към базовия доход“, казва Гай Стендинг, научен сътрудник с Училището за ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет и съосновател на Basic Income Earth Network – мрежа, създадена за популяризиране на идеята. „Елитите осъзнават, че неравенствата се превръщат в политическа опасност“.

От поколения насам политиците търсят магическата формула за така наречената пълна заетост – такава, при която почти всеки, който иска работа, да може да си намери. Традиционните осигурителните схеми за безработица са измислени в епоха, когато е доминирал цикличният характер на работата във фабриката. Работниците, поставени на празен ход в трудни времена могат да плащат сметките си с помощта на обезщетенията за безработица в очакване на неизбежното завръщане към работата.

Универсалният базов доход привлича внимание отчасти като признание, че пазарът на труда се е променил толкова фундаментално, че пълната заетост може да се окаже просто фантазия. Фабрики се префасонират в градски шикозни офис пространства. Роботи заместват работниците, докато „гиг икономиката“ превръща постоянните работни места във временни.

Идеята е базовият доход да е постоянен, предназначен за една епоха, в който търсенето на работна ръка може да e регулярно в застой. Каквото и да стане – да речем, всеки стане шофьор на Uber на непълно работно време или Uber шофьорите бъдат заменени със самошофиращи се коли – всеки да може да се разчита на препитание.

Кампанията за базовия доход в Швейцария. Снимка: ЕРА/БГНЕС

Забележително е, че базовият доход се подкрепя от целия идеологически спектър.

Утопични мечтатели го виждат като освобождение от безсмислието на зле платената работа. Хората, забити в работа без бъдеще в заведенията за бързо хранене могат да се откажат от труда над фритюрника в името на това да отглеждат органични зеленчуци и да четат на децата си.

Защитниците на работещите прегръщат базовия доход като средство за увеличаване на властта за договаряне, което би дало възможност на работниците да избягват заплати на нивото на бедността, докато чакат за нещо по-добро.

Либертарианците виждат в него средство за свиване на държавата чрез консолидиране на програмите за социални услуги. Либералите – като начин да се премахне стигмата на социалната помощ: вместо да висят по опашки в хранителни магазини, с талони за храна, принудени да понасят оценките на други купувачи – „тя не трябва ли да купува спанак вместо замразена пица?“ – бедните хора ще получават същите средства, колкото и всички останали.

Технологичният свят грабна базовия доход като отговор на автоматизация и произтичащата от нея заплаха от безработица. Ако се посрещат нуждите на всички, тогава обществото може да прегърне роботит и освобождението от черноработничеството.

Въпреки всичко това етикетът с висока цена, прикрепен към всичко универсално, го превръща в политически аутсайдер в много страни – особено в САЩ, където Тръмп тъкмо номинира за министър на труда, критичен дори към повишаване на минималната работна заплата.

Ако всеки американец получаваше само $10 000 на година, под чертата ще има около $3 трилиона годишно – близо осем пъти повече от това, което сега САЩ харчи за програми за социални услуги. Със същия успех правителството би се ангажирало да раздава еднорози.

Отвъд аритметиката, базовият доход се изправя срещу фундаменталните разногласия около човешката реалност. Ако хората се освободят от страховете, че без работа рискуват да спят на улицата, дали ще деволюират в хрантутници?

„Някои хора смятат, че базовият доход ще реши всеки проблем под слънцето, а други че е дело на Сатана и ще унищожи нашата трудова етика“, казва Оли Кангас, който ръководи изследванията в Кела, финландската правителствена агенция, която администрира редица социални програми. „Надявам се, че можем да добием някои знания по този въпрос“.

Стартъпи в борови гори

Преди половин хилядолетие плодотворният роман „Утопия“ на Томас Мор изтъква предположението, че обществената подкрепа може да се окаже по-добър начин за възпиране на крадците, отколкото смъртната присъда. Повече от два века по-късно американският революционен агитатор Томас Пейн предложи да се създаде национален паричен резерв, който да се разпределя сред всеки възрастен.

Преподобният д-р Мартин Лутър Кинг също промотира базовия доход. Либертарианският икономист Милтън Фридман прегърна един вариант: отрицателни данъци върху дохода, които биха вкарали кеш в джобовете на бедните.

И все пак, с изключение на няколко експеримента, базовият доход остава в границите на политическите разговори.

Досега.

Загрижеността на Финландия е от прагматично естество. Правителството няма интерес да освободи хората, изкарващи заплата, за да пишат поезия. То жадува да генерира повече работни места.

Глобалната финансова криза и последиците от нея не помогнаха на икономическото префасониране тук. Растежът на таблетите и смартфоните атакува основна индустрия – производството на хартия. Кризата в съседна Русия сви търговията. През последното десетилетие икономиката на Финландия не е нараснал ни най-малко.

За работниците шокът бе омекотено от една всеобхватна система за социално подпомагане. В последните пет години, след загубата на работни места, едно финландско четиричленно семейство, отговарящо на условията за помощ за жилище, получава помощи, равни средно на 73% от досегашните си заплати, по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е почти три пъти повече от нивото в Съединените щати.

Но мрежата за социална сигурност изглежда също пречи на съживяването на икономиката , обезкуражавайки безработните да работят на непълно работно време.

„Би трябвало винаги да си струва да приемеш работата, вместо да стоиш вкъщи и да получаваш помощте“, казва министър на Финландия по социалните въпроси и здравеопазването Пирко Матила. „Ние трябва да поемем риска да проведем този експеримент.“

Оулу, град с население близо 200 000 души на Северно море, е потенциално плодородна тестова площадка.

В миналите векове жителите се занимавали с доставки на сьомга и катран нагоре по течението на местна река към Русия, докато се опитвали да не замръзнат до смърт. Съвсем неотдавна градът се превърна в център за безжични комуникации.

Преди три години Microsoft купи бизнеса с телефонни апарати на Nokia, подхранвайки местните надежди за възраждане. Но миналата година, Microsoft спря операцията. Местните работни места в Nokia са намалели наполовина, падайки на 2500 от 5000. Безработицата в Оулу сега е над 16%, повече от два пъти над средната за страната.

Градските лидери обрисуват това като възможност за ново начало, описвайки бъдеще, фокусирано върху компании като Asmo Solutions.

Със своя офис на първия еташ в офис сграда без асансьор компанията покрива графите на необходимите елементи за един съвременен стартъп.
Програмисти се взират в лаптопи, облегнати на пуф столове, подредени край червени рунтави килими. Основателят, Асмо Салоранта, на 35, носи сребърна халка на ухото, с руса коса, вързана на конска опашка. Той е бил главен изпълнителен диретор, сега е главен визионер. Той е проектирал зарядно за телефон, коерто черпи енергия само когато телефонът е свързан.

Оулу е идеално място за започване на технологичен бизнес, казва той: „има много талантливи тех хора“.

Но наемането им е побъркващо сложно.

Салоранта има предвид един бивш служител на Nokia, който е майстор в разработването на прототипи. Нуждае се от него на непълно работно време. Може да му плаща 2000 евро на месец. Но потенциалното му наемане е далеч по-сложно заради неговите обезщетения за безработица.

„За него е по-изгодно просто да чака у дома някоя идеална работа“, оплаква се Салоранта.

Според него базовият доход ще поправи това: „Той би активирал много повече безработни хора“.

Това е част от дебата, която често се пропуска. Месечните плащания за всеки може да звучат като социализъм, но привържениците им ги сочат като начин за освежаване на капитализма.

От Италия до Индия компании, които биха искали да изоставят непечеливши предприятия в името на свежи търсения се въздържат заради цената и заради петното по репутацията, съпътстващо уволняването на хора. Базовият доход може да бъде инструментъ, който да прави преструктурирането приемливо.

С базовия доход компаниите може да са по-склонни да поемат риска да наемат по-агресивно, добавяйки енергия в местната икономика – знаейки, че имат свободата да бъдат безмилостни при освобождаването на работниците, които се окажат разочароващи.

„Той действително улеснява гъвкавостта на труда“, казва Карл Видеркуист, философ в университета Джорджтаун в Катар и водещ застъпник за базовия доход. „Знам, че ако се наложи да закрия тази дейност, всеки е O.K.“