Татковци, ама вие сериозно ли?

На втория ден от Коледа, 26 декември, се отбелязва и Денят на Бащата и в този ден неколцина татковци у нас решиха отново да протестират. Те са лишени от родителски права и искат в българското законодателство да се въведе системата на споделеното родителство.

Array

На протеста си пред Съдебната палата в София те припомниха, че има внесен законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, с който да се въведе споделеното родителство.

Във ВКС е образувано тълкувателно дело и съдът трябва да се произнесе дали е възможно да се разпорежда споделено родителство сега. В някои съдилища се допуска при споразумение между родителите.

Равни права за двамата родители и възможност при развод детето да прекарва еднакво време и с бащата, и с майката.

Настойчивостта, с която се искат равни права, е почти като онази от двете майки, изправили се пред Соломон, която се съгласила на половината от детето, за което спорели. Не и истинската.

Ето пет довода защо не трябва да има законодателен регламент за споделеното родителство, а да се разпорежда след същинска работа на социалните служби, психологическа консултация и, ако щете, да се вземе предвид и мнението на детето.

Първо, дори и в семействата с двама родители единият е по-ангажиран от другия с отглеждането и възпитанието на децата и поема повече отговорности. Не са толкова много семействата, при които решения, свързани със здравето и образованието на детето да се вземат от двамата, обикновено единият поема отговорността за крайното решение.

Понякога отглеждането на дете изисква спешни решения, нима ще се изчака да бъде намерен отсъстващият родител, само и само да се стигне до споделено решение?

Второ,децата искат стабилност и предсказуемост на средата, в която живеят. Представете си едно дете, което 6 месеца живее с единия и 6 месеца с другия си родител?

Ако един баща иска да бъде полезен и да участва активно в отглеждането на детето си, би могъл да използва максимално времето, дадено му за това. И да предложи помощта си в останалото време.

Работата на съда е да му даде този шанс – ако е искрен и го прави в интерес на детето, а майката отказва. Лош съпруг/съпруга не означава непременно и лош родител.

Трето, никой не планира развод, когато сключва брак. В повечето случаи при развод и двамата са наранени, ядосани и изпитват горчивина. Едната страна иска да продължи живота си заедно с децата, без повече сътресения – и, ако може, без другият да се меси.

Но ако децата искат да виждат и другия си родител, не би трябвало да им се пречи. И тук е мястото на съда. Защото с времето горчивината и ядът ще изчезнат. Поне при повечето – и другият родител все пак ще осъзнае, че липсващият е необходим, макар и да е неприятна пречка.

Четвърто, което е общоизвестна истина – не говорете лошо за бившия/бившата пред децата си. Каквото и да си мислете, запазете го за себе си. Когато пораснат, децата сами ще си съставят мнение.

Решението за споделеното родителство, което не се изразява само в смешна месечна сума, трябва да се дава след сериозна специална проверка и след като съдията се е убедил, че това е за доброто на детето. Но не и да съществува като задължителна норма.

Както казват психолозите, най-трудното за споделеното родителство е никога да не се забравя, че времето, прекарано с децата, не е награда, която трябва да се спечели, а грижливо пазен дар.