Обама забрани сондажите на газ и нефт в Арктика

©Arctic Warrior, Flickr

Забрана на офшорните сондажи за нефт и газ в „огромната част“ от Атлантика и Северния ледовит океан наложи в края на управлението си президентът на САЩ Барак Обама.

Още по темата:

Така големи райони от американските териториални води в двата океана „за неопределено време“ няма да бъдат част от концесии за търсене на изкопаеми горива, съобщиха американските медии. Ходът като цяло се възприема като опит за защита на региона преди Обама да предаде щафетата на новоизбрания президент Доналд Тръмп през януари 2017 г.

Поддръжниците на Тръмп трудно ще отменят забраната, тъй като Канада също се ангажира с подобен ход в собствените си арктически води в съвместно изявление с Вашингтон.

Белият дом обяви, че решението е за „силна, устойчива и жизнена арктическа икономика и екосистема“. Администрацията на Обама посочи като мотиви културните нужди на местното население, загрижеността за дивите животни и „уязвимостта“ на региона към нефтени разливи.

Но докато Канада ще решава за забраната на всеки 5 г., Белият дом настоява, че декларацията на Обама е перманентна. Решението се основава на закон от 1953 г., който позволява на президента да забранява офшорните концесии на ресурси за неопределено време.

По време на кандидат-президентската си кампания Тръмп заяви, че ще се възползва от наличните нефтени резерви на САЩ, което предизвика опасенията на природозащитниците.

Поддръжниците на мораториума обаче вече заявиха, че всеки опит да се отмени „постоянното“ решение, очертано от закона, ще може да се оспорва в съда.

В защита на декларацията за Арктика от Friends of the Earth („Приятели на Земята“, международна мрежа на природозащитници от 74 страни – б.р.) посочиха, че „никой президент досега не е отменял забрана на предшественик за разработване на офшорни райони за нефт и газ“.

Според организацията ако Тръмп се опита да направи това, той ще влезе в съдебна битка.

В същото време обаче от Американския нефтен институт (най-голямата търговска асоциация в бранша, представляваща близо 650 корпорации) бяха категорични, че „няма такова нещо като постоянна забрана“. Както и че се надяват президентската администрация на Тръмп просто да отмени решението.

Анализатори определят забраната като голяма крачка в подкрепа на запазването на уязвимите арктически води, както и за активистите, които призовават за спешни действия срещу климатичните промени.

Петролната индустрия вече допусна сериозни инциденти в района. През 1989 г. танкерът Exxon Valdez заседна в Аляска и разля стотици хиляди барела суров нефт, замърсявайки 2100 км от бреговата линия. Част от разлива остава, а някои видове още не са се възстановили.

През 2014 г. сондажната баржа Kulluk също заседна в бурните арктически води и собственикът ѝ Shell беше принуден да спре проучването си.

Северните води са толкова студени, че на бактериите е нужно далеч повече време, за да разградят нефтените продукти, отколкото в топлите води на Персийския залив. Условията за сондаж са един от най-тежките на Земята.

Президентът Обама следва съвета на учените, които предупредиха, че човечеството вече е открило три пъти повече изкопаеми горива, отколкото може да изгори, без да рискува драстично влошаване на климата.

Амбициите на петролните гиганти за още приходи обаче не стихват. А следващият държавен секретар на САЩ Рекс Тилерсън може да предложи алтернатива в лицето на Русия за добив в Арктика.

В същото време номинираният от Тръмп за енергиен министър – милиардерът Рик Пери, открай време призовава за по-малко регулации за петролната индустрия като губернатор на щата Тексас.

Природозащитниците са категорично против и двамата бъдещи министри.