Украинската "КТБ" - или как олигарх се избави от $5.5 млрд. дълг

Украинската „КТБ“ – или как олигарх се избави от $5.5 млрд. дълг

Игор Коломойски

Ако си мислите, че само България си има КТБ – банка, контролирана от олигарси, които я изцедиха, а данъкоплатците платиха сметката, се лъжете. И Украйна си има – само че се нарича Приватбанк, и сметката е малко по-голяма от $4-те милиарда за КТБ.

Още по темата:

На 19 декември вечерта украинското правителство обяви национализацията на най-голямата банка в страната – Приватбанк. Нейните вече бивши най-големи акционери са сред най-влиятелните украински олигарски – милиардерът Игор Коломойски и Генадий Боголюбов.

Официалната причина за национализацията на банката беше неспазване на изискванията за задължителните резерви. Същинската е друга – дупка от 148 милиарда гривни ($5.5 млрд.), на колкото я оцени гуверньорът на Украинската национална банка Валерия Гонтарева.

Основната причина за образуването на тази дупка е структурата на кредитите на Коломойски, анализира авторитетният сайт Slon.ru. Запушването й ще бъде за сметка на украинските данъкоплатци.

В бизнеса на Коломойски банката изигра ключова роля, той активно я използва за предоставяне на кредити за други свои бизнес начинания, но в същото време е достатъчно силен да оказва политически натиск с нея – от услугите на Приватбанк се ползва почти половината от населението на Украйна. Нарушения в работата й може да предизвикат социални и дори политически вълнения.

Според най-популярната неофициална версия, национализацията на закъсалата банка е резултат от политическа сделка между бившия й собственик и президента Петро Порошенко, който също е сред най-богатите хора в Украйна, тъй като влезе в политиката от частния бизнес.

Но въпреки това, във всички случаи случилото се с Приватбанк е още един удар по неговите позиции. Заедно с това състоянието на Коломойски в последно време намалява и ако темповете продължат, той скоро може да излезе от списъка на украинските милиардери.

Любопитното е, че Коломойски и Боголюбов, милиардери от Днепропетровск, сами се обърнаха към държавата с молба за национализация – „в интерес на клиентите на банката“. За да подсилят ефекта, те припомниха и необходимостта да бъдат „защитени“ повече от 20 милиона граждани на Украйна, които държат пари в банката и използват нейните услуги.

На първо място – 3.2 милиона пенсионери и 1.6 милиона украинци в неравностойно социално положение. Като основна причина за проблемите – т.е. липсите, мултимилионерите посочиха „небалансираната кредитна политика на банката“, която е довела до загуба на капитал.

$600 милиона назаем

Националната банка на Украйна отпусна кредит от $600 милиона на национализираната Приватбанк преди ден. Заемът се отпуска при 16% годишна лихва до 30 декември тази година.

Според прессъобщението, средствата се отпускат с цел „поддръжка на ликвидност, осигуряване на безпроблемното обслужване на клиенти, работата на банкоматите и своевременните разплащания“.

Министърът на финансите на Украйна Александър Данилюк заяви, че Приватбанк може да бъде обединена с най-големия държавна кредитна структура — Ощадбанк. (При обсъждане на вариантите за спасение на българската КТБ, също беше обсъдено възможно поглъщане от страна на Българската банка за развитие – б.р.).

„Не изключвам такава възможност. Но сега е необходимо да се претеглят всички плюсове и минуси от евентуално сливане“, каза Данилюк. При това той отбеляза, че държавата само ще спечели от подобно обединение, тъй като делът й в банковия сектор ще нарасне значително.

Преди дни шефът на Международния валутен фонд Кристин Лагард определени решението на украинските власти за национализация на Приватбанк „важна стъпка към осигуряване на финансовата стабилност“ на страната.

Ден по-рано украинското правителство одобри предложението на Националната банка и Съвета за финансова стабилност за стопроцентова национализация на Приватбанк.

В случай че трезорът бъде успешно „саниран“, като неин акционер може да влезе Европейската банка за възстановяване и развитие, но засега не е ясно с какъв дял.

КОЙ е

53-годишният Коломойски несъмнено се ползва с протекциите на украинските власти. Освен щедрото рефинансиране на Приватбанк, въпреки което обаче банката започна да потъва, Коломойски беше назначен през пролетта на 2014 г. за губернатор на Днепропетровска област. Спорното решение в Киев обясниха така: регионът е рисков, близо до фронта в Източна Украйна, съседства с Донбас, а промишленият бизнес на Коломовски е доста свързан с тази област и може би ще успее да удържи контрола – дори и заради собствената си бизнес империя.

На тази снимка в Европарламента Коломовски е в компанията на евродепутата от България Антония Първанова.

Авантюристичните идеи, с които ще бъде запомнен на този пост, са две – стена и конфискация на активите на бизнесмени, които обслужват сепаратизма.

През лятото на 2014 г. олигархът-губернатор започна т.нар. проект „Стена“. Мащабно заградно съоръжение, по което да тече елетрически ток и да е с противопехотни мини по цялата граница между Русия и Украйна – почти 2000 км. За целта поиска бюджет от 83.6 милиона евро.

Старт с големи аплаузи и печален край с разхищения – сметката стигна до 4 милиарда гривни (около 150 милиона евро). За резултата има само вицове.

Другата му фикс идея е конфискация на цялото имущество и активи на бизнесмени, които подкрепят сепаратизма. Но властите в Киев не се решиха на толкова радикален подход.