Очи в очи с убиеца на посланика

©EPA/БГНЕС

Едни от първите, най-силни кадри от убийството на руския посланик в Анкара, дължим на един дързък фотограф, попаднал между другото на фаталната фотоизложба.

Още по темата:

Това е Бурхан Озбилиджи, който снима за Associated Press (AP). Вчера той отишъл да снима фотографската изложба, когато изведнъж въоръжен мъж открива огън и убива посланика на Русия в Турция. Ден по-късно, след като шокиращите му кадри от местопрестъплението вече са обиколили света, той вече е събрал смелост да разкаже от първо лице трагичното събитие.

„Събитието беше съвсем рутинно – откриване на изложба с фотографии от Русия – така че когато изведнъж мъж на сцената извади пистолет бях изумен и помислих, че всичко е театрална постановка.

Всъщност си беше хладнокръвно и пресметнато убийство, което се разгърна пред мен и другите разпръснати и ужасени, търсещи прикритие, докато спретнат мъж, подстриган късо, разстреля руския посланик.

Изстрелите, поне осем от тях, проехтяха шумно в скромната арт галерия. Настъпи хаос. Хората крещяха, прикриваха се зад колони, под маси и лежаха по пода. Бях уплашен и объркан, но успях частично да се покрия зад стена и да си свърша работата: да снимам.

Изложбата, озаглавена „От Калининград до Камчатка, през очите на пътешествениците“, включваше кадри от най-западния руски регион Балтика до полуостров Камчатка на изток. Единствената причина да присъствам беше, че събитието ми беше на път от офиса в Анкара до вкъщи.

Когато пристигнах, речите вече бяха започнали. След като руския посланик Андрей Карлов започна речта си, се приближих, за да го снимам, смятайки че снимките ще са полезни за материали по руско-турските отношения.

Той говореше тихо и – от това което разбирах – с обич за родината си, като от време на време правеше паузи, за да може преводачът да предаде думите му на турски. Помня, че се замислих колко спокоен и скромен изглежда.

Тогава изведнъж дойдоха изстрелите един след друг, и настъпи паника сред публиката. Тялото на посланика лежеше на пода само на няколко метра от мен. Не забелязах кръв около него; помислих, че може да е застрелян в гърба.

Отне ми няколко секунди да осъзная както се беше случило: Мъж умря пред мен, един живот се изпари пред очите ми.

Дръпнах се назад вляво, докато въоръженият мъж, по-късно идентифициран като полицая Мерт Алтънташ, размахваше пистолета към хората, които се бяха покрили в дясната част на салона.

Първоначално не можех да открия мотив за стрелбата. Помислих, че е чеченски боец. Но мнозина по-късно казаха, че е крещял нещо за сирийския град Алепо.

Така че сигурно е бил разгневен от руските бомбардировки над Алепо, целящи да прогонят бунтовниците срещу правителството. Много цивилни бяха убити в боевете.

Той също изкрещя „Алаху акбар“, но не можах да разбера останалото, което каза на арабски.

Въоръженият мъж беше развълнуван. Обикаляше около тялото на посланика и чупеше някои от снимките, закачени по стените.

Разбира се, беше ме страх, бях наясно с опасността, ако той се беше обърнал към мен. Но пристъпих малко и го заснех, докато той тероризираше отчаяната си, пленена публика.

Ето какво си помислих: „Тук съм. Дори да ме ударят, ранят или убият, аз съм журналист. Трябва да си върша работата. Можеше да избягам, без да снимам. … Но нямаше да имам отговор, ако хората ме бяха попитали: „Защо не снима?“

Дори се замислих за приятелите и колегите, които са загинали, докато са заснемали конфликтни зони през годините.

Докато в ума ми препускаха мисли, видях, че мъжът беше развълнуван – и въпреки това, за моя изненада, той се владееше. Извика всички да се дръпнат назад. Охраната ни нареди да освободим залата и излязохме.

Скоро след това пристигнаха линейки и бронирани коли, и започна полицейска операция. Стрелецът беше убит по-късно в престрелка.

Когато се върнах в офиса, за да обработя снимките си, бях шокиран да видя, че стрелецът всъщност е стоял зад посланика, докато говори. Като приятел или бодигард.“