Дебатите за фракинга в САЩ приключиха

Снимка: EPA/БГНЕС

Процесът, при който се добива шистов газ, е плод на разгорещени дебати в САЩ и Европа в продължение на години. В началото на 2012 г. българският парламент наложи безсрочен мораториум върху разработването на шистови находища и прилагането на метода на хидравлично разбиване и сходни на него методи при проучване и добив на нефт и природен газ на територията на страната.

Анализ на Роб Уайл от BussinessInsider обаче дава поглед над развитието, ползите и вредите от шистовия бум в Щатите.

Къде отидоха всички, които бяха против фракинга?

Може би сте забелязали, че напоследък не сме чували много от групите, които се противопоставяха на процеса на пробиване, който включва изпращането на милиони литри вода и химикали в земята, за да се освободят петролните и газови находища, които се намират между скалните пластове.

Последният им голям ход бе миналата година с документалния филм „Gaslight II“, разказващ за възможните лоши ефекти, които пробиването на шистите в Пенсилвания може да донесе на реката Делауеър.

След това обаче не виждаме особено развитие. Добивът на петрол в САЩ е най-големият от 28 години насам, докато този на газ е на най-високите си равнища в историята. В момента дори се разработват планове за нов газопровод под западната част на Манхатън.

Има много доказателства, че процесът на добив на шистов газ вреди на околната среда. Миналия месец съдебните заседатели в Тексас отсъдиха $3 млн. обезщетение на семейство, пострадало от такъв добив в близост до дома им. Много други семейства са постигнали извънсъдебни споразумения с енергийните компании по подобни казуси.

Учените казват, че инжектирането на отпадъчните води за фракинг в земята вероятно предизвиква земетересения. Бумът на нефта и газа също е довел и до увеличаване на броя на влаковите инциденти при превозване на суровини, както и на разкъсаните тръбопроводи.

Въпреки всичко това вече спокойно може да се каже, че дебатите са приключили. Фракингът спечели.

По време на срещата на високо равнище за енергийни стратегии в Манхатън, Тревър Хаузър от Rhoium Group’s заяви, че шистовият бум е най-добрата икономическа история на Америка. Шистовият газ е добавил над 50 базисни точки към икономическия растеж от 2008 г. насам и има потенциал да добави нови 20 до 2020 г., чрез по-ниски цени на енергията, капиталови инвестиции и работни места.

„На практика той работи като правителствен стимул, но без да се налага някой във Вашингтон да си мърда пръста“, обясни Хаузър.

Годишният добив на природен газ в САЩ. Графика: Енергийната информационна администрация на САЩ

Администрацията на президента Обама осъзнава всичко това. Въпреки че държавният глава обяви всеобща стратегия за енергийното развитие на страната, експертите отбелязват, че тя се изчерпва до едно – газ. В началото на 2012 г. президентът на САЩ се обяви за пътна карта за добива на шистов газ и безопасна експлоатация, а компаниите, които го добиват, да разкрият химикалите, с които го правят.

„Америка ще развие този ресурс, без да излага на риск здравето и безопасността на гражданите ни“, подчерта държавният глава на САЩ преди 2 г. в традиционната реч „За състояниието на съюза“. Той обеща подкрепа за добива и използването на националните запаси от шистов газ, но повтори позицията си: „Ще наложим нови правила на здравия разум, гарантиращи, че производителите на шистов газ ще защитават обществеността“.

Наред с това Обама обяви, че ще възложи на правителството си да увеличи националното енергийно производство и ще отвори за експлоатация над 75% от потенциалните офшорни петролни и газови залежи на САЩ. Държавният глава подчерта, че резервите на САЩ от природен газ имат потенциал за разкриване на 600 000 работни места.

Дебатът около газопровода Кийстоун е особено символичен, а държавата не прави нищо, за да регулира фракинга. Нещо повече, последните регулации за въглеродния двуокис нанасят директен удар върху добива на въглища – основният конкурент на природния газ за производството на електричество.

В съчетание с общия спад в потреблението на енергия, добивът на въглища е намалял с 16% от 2008 г. насам.

Въпреки че държавата обеща да съживи ядрената енергетика, повече реактори се затварят, отколкото се строят. Възобновяемите източници са се увеличили, но това е благодарение на фактори, които предхождат или не са свързани с администрацията на Обама.

Президентът може основателно да твърди, че подкрепата му за развитие на газовия бум е част от плана му за борба с климатичните промени. Въпреки всичките си негативни ефекти на локално ниво, повечето експерти са съгласни, че природният газ намалява значително емисиите на въглероден двуокис в сравнение с въглищата.

Макар да продължават дебатите дали течовете при добива на метан не омаловажават позитивните ефекти, много учени защитават експанзията на технологиите за добив на природен газ. Същевременно износът на газ към места като Китай означават, че краят на въглищата е близо.

Дебатите около фракинга все още вървят в някои щати. В Ню Йорк петролните и газови компании продължават да настояват губернаторът Андро Коумо да позволи сондирането в щата. В Колорадо природозащитниците призовават губернатора Джон Хикенлуупър да наложи мораториум.

Но тези проблеми стоят пред двамата управници с години и нито един от тях не е показал готовност да вземе решение. Това означава, че Ню Йорк ще продължи да бъде единствената победа за антифракинг активистите. Дори Калифорния, чийто губернатор е известен с не особено добрите си отношения с представителите на енергийния сектор, е готова да разреши фракинг.

Оценката на околната среда по проектите за добив на газ ще продължат и в бъдеще, въпреки че има редица несигурности за това колко може да продължи шистовият бум, предвид динамиката в цените, търсенето и изчерпването на запасите.

При всички положения, докато той трае, Америка е решила, че е готова да толерира фракинга и огромните финансови ползи от него.