EuroActive: България се отказва от мандат в Съвета за сигурност на ООН заради Полша

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

България, кандидат за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019, оттегля кандидатурата си в полза на Полша, поддръжник на твърдата политика спрямо Русия, съобщи EurActiv. Кандидатурата на България ще бъде издигната за 2038-2039 година.

Array

Според документи, с които изданието разполага, на 15 ноември българският министър на външните работи Даниел Митов е оттеглил предложението за българската кандидатура, датиращо от 2003 г., за непостоянен член на Съвета за сигурност за 2018-2019.

Всяка година Общото събрание на ООН избира пет от десетте непостоянни членове на Съвета за сигурност за 2-годишен мандат. Изборът се базира на регионална ротация. Източноевропейската група може да разчита на едно място в Съвета през 2018-2019 г. Тъй като България и Полша бяха единствените кандидати от региона, оттеглянето на кандидатурата от страна на властите в София гарантира мандат на Варшава.

Според Митов, България се е съгласила да се оттегли в замяна на полската подкрепа за българския кандидат за генерален секретар на ООН – според „оперативно решение“ на кабинета от септември 2015 г. Сътрудник на член на правителството обаче, който не иска да бъде назонам, казва, че няма как да се провери такова решение.

EurActive коментира, че е странно също така, че България е изтъргувала своя мандат в Съвета за сигурност за предполагаема полска подкрепа за българската кандидатура за генерален секретар на ООН. Съгласно процедурата, по която бе избран кандидатът на Португалия Антонио Гутериш, кандидатите преминават серия от гласувания в 15-членния Съвет за сигурност на ООН, на който Полша не е член.

В края на октомври правителството даде съгласието си да бъде издигната кандидатурата на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2038-2039 година. С това се отменя решение от 2003, което предвиждаше страната ни да кандидатства за позицията в Съвета за сигурност през 2018-2019.

Аргументите за отлагането са, че се „отчитат съвпадащите други приоритетни външнополитически ангажименти за държавата ни през първоначално предложения период, като българското председателство на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2018 г. и кандидатурата на страната ни за членство в Съвета по правата на човека за периода 2019-2021“.