Ледът на Антарктида намалява със 7 метра годишно

©НАСА

Мащабът и темпът, с който ледниците на Западна Антарктида се топят, е регистриран от нови дългосрочни сателитни данни. Учените са комбинирали информацията от последните 25 години, за да покажат как огромните ледове губят 7 м височина годишно. Array

Освен това данните от Космоса проследяват как изтъняването е засилило дължината на потоците от лед. Засегнатите глетчери се вливат в Амундсеново море и допринасят значително за покачването на морските нива. Става дума за „Пайн айлънд“, „Туейтс“, „Поуп“, „Смит“ и „Кохлер“.

В момента и петте ледени формирования изхвърлят между 120 и 140 милиона тона лед в океана. Това количество е достатъчно, за да покачи нивата на океаните с между 0.34 мм и 0.40 мм годишно, или 10% повече от общите световни тенденции.

Намаляването на височината на ледниците вероятно е резултат от по-голямата топлина, регистрирана във водите около Антарктида в последните десетилетия.

Това подкопава ледените потоци до такава степен, че те престават да се плъзгат по повърхността на континента, отлепят се и започват да плават. Това подкопаване кара глетчерите да се движат по-бързо.

„С ускоряването на ледниците те имат нужда от още повече лед от вътрешността, за да компенсират по-голямата скорост. Това означава, че те изтъняват, губят височина, което е видно от космоса“, обясни д-р Ханс Конрад от Центъра за полярно наблюдение и мониторинг във Великобритания.

„А ако няма повече сняг и лед във вътрешността, изтъняването просто се мести все по-навътре“, каза пред BBC изследователят към университета в Лийдс.

Конрад предстявя работата на екипа му на среща на Американския геофизичен съюз (AGU). Това е най-големият форум по рода си в света. Освен това изследването ще бъде публикувано в списание Geophysical Research Letters.

В него за първи път се обединяват височинни измервания от пет различни сателита на европейската и американската космическа агенция (ESA и NASA) от 1992 г. насам.

Любопитното в данните е различният начин, по който ледниците посрещат предизвикателството. Всички глетчери изтъняват в рамките на този период, но се държат по различен начин.

„Пайн айлънд“, който към момента допринася най-много за покачването на морските равнища в света, изтънява сравнително постоянно и без признаци на забавяне.

Намаляването на повърхността вече е започнало преди сателитното замерване и сега се разпространява. Глетчерът губи 5 м височина всяка година, но изтъняването продължава и стига до 15 км навътре към вътрешността.

От друга страна „Туейтс“ започва да губи височина по-късно от „Пайн айлънд“ и го прави в два периода. Забавеният и епизодичен отговор означава, че изтъняването не се е разпространило толкова навътре.

При „Поуп“, „Смит“ и „Кохлер“ изтъняването започва дори по-рано от „Пайн айлънд“ и води до най-големи загуби – до 7 м годишно.

©НАСА

Изследването ще се ползва за създаване на модели, с които учените да се опитат да предскажат поведението в района на Амундсеново море при затоплящ се свят, както и какви ще са последиците от бъдещо покачване на морските нива.

Вече се твърди, че тази част от Антарктида може би няма как да бъде спасена от топене и че всички ледници ще изчезнат в идните векове. Съавторът на изследването проф. Андрю Шепърд обаче смята, че прогнозите все още не са на 100% сигурни, тъй като ледниците реагират различно на промените в климата.