Думата на Цацаров е закон

Главният прокурор Сотир Цацаров. Снимка: БГНЕС

Днес главният прокурор взе в едната ръка Конституцията, регламентираща разделението на властите, а в другата Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт, смачка ги на топка, прицели се и с елегантна парабола я вкара в коша си.

Още по темата:

В писмо до шоумена Слави Трифонов той обяви резултатите от референдума за задължителни – независимо от недостигащите 12 000 гласа.

Ето какво написа:

„Личното ми мнение е, че това не може да е оправданието, с което резултатите могат да бъдат подминати или забравени. Ако 2 509 864 българи с избирателни права подкрепят мажоритарен избор на народни представители с абсолютно мнозинство в два тура, значи е дошло време за промяна в изборните правила. Ако 2 516 791 граждани са казали „Да“ на това, държавната субсидия за политическите партии да се определя по правилото „един глас – един лев“, значи тази субсидия не може вече да е единадесет лева на действителен глас. Нещо повече, поставя се въпросът нужна ли е въобще такава субсидия за партиите от страна на държавата. В случая броят на участвалите в гласуването (близо 3.5 млн.) и броят на отговорилите с „Да“ (близо 2.5 млн.) сам по себе си прави резултатите от референдума задължителни за парламентарно представените партии и изисква съответни действия за осъществяването им“.

„Признавам, че тези резултати – дори каквито са в обжалваното от Вас решение, заличиха изцяло скептичното ми по принцип отношение към тази форма на пряка демокрация“.

„Със или без недостигащите според ЦИК 12 027 гласа, трите „ДА“ станаха задължителни. Отричането на този извод, или дори само забавянето му за неопределено време означава игнориране на пряко изразена народна воля. Това, обаче, не би довело до нищо добро за държавата ни“, завършва писмото на главния прокурор.

Някъде прочетохте ли поне две думи, че въпросните 12 027 гласа не достигат на референдума, за да са императивни резултатите му, не само според ЦИК, а според закона за прякото участие? (Чл. 23, ал. 3 от закона).

Не. Главният прокурор се изказва не като магистрат, а като законодател, обяснявайки ни, че буквата на закона, видите ли, е без значение и какъв, видите ли, е духът му.

Елиминирайки факта, че липсата на въпросните 12 хиляди гласа е резултат от СЪЗНАТЕЛНИЯ ИЗБОР на немалък брой избиратели. „Аз не съм гласувал на референдума, смятам това за много важно разграничение. Направил съм го с тази цел – да има отговорен политически дебат. Симпатизирам на идеята за мажоритарен избор и това трябва да бъде решено от това Народно събрание. Волята на избирателите е несъмнена, но не е задължителна“, заяви неотдавна депутатът Радан Кънев на сценаристите на Слави в отговор на назидателния им тон към парламента.

„Можем да спорим, можем да сме несъгласни, можем да сме съгласни, но не сме съгласни да бъдат заклеймявани хора, защото са малцинство“, каза тогава лидерът на ДСБ и припомни, че диктатурата на мнозинството е неприемлива, а по темата са изписани стотици страници.

Кое кара главния прокурор да се изказва не като магистрат, а като политик, при това популист? Лична гражданска позиция ли? Стига глупости.

Първо, с този безсрамен, мазен флирт с „народа“ той печели потенциални симпатизанти. Защо са му необходими, при положение, че не ходи на избори ли? Защото след месец предстои пореден (негативен) доклад от Брюксел за напредъка на България в областта на правосъдието. Какво от това, че за поредна година (някакви си еврочиновници!) ще отбележат липсата на напредък и на поне един осъден политик например за корупция по високите етажи, щом прокуратурата се ръководи от „прокурора на народа“.

Второ, съдиите могат да протестират срещу него и опитите му да ги страхува чрез своите човеци във Висшия съдебен съвет, колкото си щат. Могат да си викат „Мафия“ и „Долу Цацаров“ до прегракване. Никой – дори съдиите от най-големия и натоварен български съд, не може да делегитимира „прокурора на народа“!

И трето, колко от въпросните 2.5 милиона души, гласували с „да“ на референдума, си дават сметка, че съдебната система е, по философия и конституция, охранителят на правовия ред в държавата? Тя е гарантът срещу несправедливостите и никоя избирателна система не е панацея срещу мерзостите на политиците, докато прокуратурата и съдът не си вършат работата. А няма никакви индикации, че прокуратурата и политиците желаят да се върши нещо съществено. И като флагман на съпротивата срещу реформата в правосъдието главният прокурор не губи нищо, докато „народът“ спи в неведение, убеден в лоялността на „прокурора на народа“ към него.

Точно на този ден преди година целият български парламент вкупом (с 204 от 240 гласа) сложи кръста на ключов елемент от съдебната реформа: ограничаване на властта на главния прокурор в правителството на съдебната власт (ВСС), повече самоуправление на съдиите във ВСС и въвеждане на отчетност на главния прокурор пред Народното събрание – така че то да може да му иска сметка по различни теми от обществено значение и да бъде коректив на работата на държавното обвинение.

Точно след гласуването правосъдният министър Христо Иванов обяви пред депутатите, че подава оставка. Със следните думи: „С това гласуване стана голяма и символична стъпка към съмнението, че в България все повече може да се говори за върховенство на главния прокурор (а не на закона, б.а.)“.

Дали прокуратурата държи всички тези 204 депутати с някакви компромати на трупчета чрез „шпицкоманда“ (както твърди следователят Бойко Атанасов) или само малка, но съществена част от партиите, няма значение. Тогава стана ясно, че думата на главния прокурор е закон – буквално.

Така че ако главният прокурор поиска, и референдумът ще е закон.