Само компютрите няма да са достатъчни за справяне с фалшивите новини

©WikiMedia

В рамките на година софтуерът за лов на фалшиви новини ще е готов, но няма да е достатъчен сам по себе си за справяне с така наболелия покрай президентските избори в САЩ медиен проблем.

Още по темата:

Тази седмица проучване на BuzzFeed показа, че трима от всеки четирима пълнолетни американци, които виждат заглавия на фалшиви новини, вярват в тях. Не е трудно да разберем защо – сайт с измислени истории много лесно може да изглежда като авторитетно издание от типа на New York Times. Има и български примери като bultimes.com и bultimes.bg. Освен това не е възможно да се следи огромният обем от информация, която се качва онлайн всяка минута.

Но когато хората вярват на фалшиви новини, в реалния живот се случват истински неща, като нападението на мъж с огнестрелно оръжие в пицария, само защото заведението било посочено като ресторанта в опровергана конспиративна теория за педофилия около кандидата на демократите за президент Хилари Клинтън.

Инструментите за проверка на фактите имат нужда от помощ, ако искаме да са в крак с темпото и обширността на материалите, които всеки ден се споделят във Facebook, Twitter и на други места в мрежата. Най-рано през 2017 г. те ще могат да разчитат на тази помощ под формата на алгоритми и изкуствен интелект.

Има няколко начина да се определи дали дадена история е истина или не, посочва анализаторът на испанския изследователски център Eurecat Карлос Кастийо. Най-лесно е просто да се има предвид източникът. Например, ако материал е публикуван в престижен вестник или от изтъкнат журналист, е силно вероятно информацията да е достоверна. Друг метод е да се проучи начинът, по който дописката е споделена в социалните мрежи – използваните думи за описание, типовете потребители, които я споделят и как хората ѝ откликват. На трето място е изследването на самия материал и вътрешната му логика, като се проверят твърденията и сверят с всеизвестни факти.

Компютрите са способни да помогнат и в трите начина. Но отсяването на историите само по изданията, в които се публикуват носи риск от прекомерно опростяване на мрежата чрез свеждането ѝ до „добри“ и „лоши“ източници.

Вече има разширение за браузъра на Google – Chrome, което филтрира „фалшиви, неверни, често подвеждащи и съмнителни „новинарски“ сайтове“ и ги блокира. При посещение на подобен адрес разширението вади прозорец с предупреждение.

Следенето в социалните мрежи обаче изисква далеч по-голям ресурс, тъй като нюансите са много повече и е доста по-трудно да се определи дали информацията е достоверна.

През 2010 г. трима изследователи на Yahoo изучават как потребителите на Twitter в Чили възприемат силното земетресение, разтърсило едни от най-гъсто населените региони на страната. Учените откриват, че туитовете с фалшиви слухове е по-вероятно да се споделят скептично, т.е. с коментар, който отхвърля и поставя под въпрос слуха, а не с туит към потвърдени факти.

Година по-късно учените разширяват кръга на проучването и показват характеристиките, които показват, че дадена споделена информация е вярна. Фактически верните туитове за новина като цяло се споделят от потребители, които туитват много и които имат повече последователи.

Друго проучване на изследователи от университета „Блумингтън“ в американския щат Индиана открива, че проучването на отношенията между потребителите, които разпространяват дадена история може да разкрие дали това става естествено, или на помощ са впрегнати ботове или офлайн заговор.

Някои се опитват да анализират новините и в реално време.

Базираната във Великобритания компания Full Fact излезе с доклад през лятото, в който изразява оптимизъм за бъдещето на компютрите в проверяването на факти. Според експертите системите са далеч от това да работят сами, но са способни до голяма степен да улеснят хората.

При тези системи вариантите са два – изграждане на сложен алгоритъм, базиран на изкуствен интелект или струпване на много факти на едно място, откъдето да се проверява достоверността.