Борисов обещал още 3 бежански центъра, твърди Йотова

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Срещу последната европейска помощ за мигрантската криза кабинетът „Борисов“ се е ангажирал с изграждане на три нови бежански центъра и трансформация на един транзитен център. Това заяви новоизбраната за вицепрезидент Илияна Йотова пред bTV, позовавайки се на официален отговор от Европейската комисия.

Array

От отговора на Брюксел личи още, че въпросната помощ е по-малка от обявената от премиера в оставка – не 160, а 112 милиона евро. Това не се различава съществено от информацията от правителството по въпроса – 112 милиона евро бяха отпуснатите веднага от Брюксел средства, а останалите до 160 милиона трябваше да бъдат договорени тепърва.

Новото в отговора до Йотова, което не беше известно до момента, е, че средствата са договорени с 10% съфинансиране от страна на България.

По-голямата част от парите отиват за комуникационно оборудване и друга техника, а 19 милиона са специално за мигрантските центрове, каза тя.

„През цялото време се говореше, че се заиграваме със страховете на хората”, посочи Йотова, визирайки критиките към предизборната кампания на БСП. Тя запита защо мястото и датата на откриване на обектите не е била една от темите на Консултативния съвет за национална сигурност, свикван от президента. И заяви, че има риск следващото правителство да се окаже в ситуация, в която предшественикът му е поел ангажименти, които то не може да изпълни.

Още когато беше отпусната новата европейска помощ, вътрешният министър Румяна Бъчварова обяви, че част от нея ще отиде за разполагане на фургонни селища от затворен тип край границата, в случай на бежански наплив. До момента правителството не е излязло с коментар на думите на Йотова, така че все още не е ясно дали става дума за същите бежански центрове, които тя визира.

Илияна Йотова каза още, че „във всеки момент може да се повтори Харманли“ и поради това е много важно да се изясни какви още външнополитически ангажименти са били поети от правителството.

По темата за сформиране на правителство в настоящото народно събрание Йотова коментира, че нов кабинет в този парламент ще бъде „агония“.

На въпрос дали е възможно в следващия парламент ГЕРБ и БСП да работят заедно, тя отговори отрицателно: „Няма правителство на десни и леви, което да не е в ущърб на едната партия и това да е било добре за държавата“. Йотова даде пример с Германия, където Християндемократическият съюз (ХДС) на Ангела Меркел при нова изборна победа вероятно ще е със Зелените, а не с Германската социалдемократическа партия (с която Меркел все пак управлява в коалиция от няколко мандата, б.р.).

Илияна Йотова се самоопредели като „ляв човек“, но беше категорична, че няма да е „проводник на партийни заповеди“. Тя описа ген. Румен Радев като „човек, който вдъхва сигурност в тази ужасно нестабилна обстановка, в която живеем“ и заяви, че между тях няма да има конфликт.

По-късно евродепутатът Емил Радев (ГЕРБ/ЕНП) отрече България да е поемала ангажименти за нови бежански центрове срещу отпуснатите от ЕС 160 милиона евро за справяне с мигрантския натиск.

„Комисар Димитрис Аврамополус каза за отворени кризисни центрове за настаняване в България, което пак говорим за една кризисна ситуация и пак говорим за центровете, които и правителството каза, че ще бъдат ситуирани много близо до границата, за да могат там да бъдат настанявани, а не във вътрешността“, поясни Радев.

Запитан дали страната ни е поела ангажимент за изграждането на нови бежански лагери в замяна на получаването на европейска помощ за защита на границите, Радев обясни: „18.9 млн. евро са от фонд „Убежища, миграция и интеграция“. Тези пари от този фонд не могат да бъдат използвани за сигурността по границите, така че страната ни не е поемала ангажимент за нови, постоянни бежански центрове“.

Радев заяви, че парите по този фонд подпомагат реадмисията обратно на тези, които нямат право на убежище. „Това са пари, ако някой доброволно реши да напусне ЕС също му се отпуска еднократна помощ от близо 1000 евро, за да може доброволно да замине от Съюза. Това са парите, с които някои от лагерите ще бъдат преоборудвани в затворен тип, ще се увеличи охраната, а също така и за евентуално създаване на кризисни центрове за настаняване по българо-турската граница“, подчерта Радев. Това са центрове от типа на фургони и палатки, където ще бъдат настанени тези, които са преминали границата в Турция – в случай че броят им се увеличи. За да могат оттам нататък да бъдат задействани много бързо процедурите по реадмисия, заяви той.

Пред БНР шефът на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова заяви, че процедурата по доброволно връщане на мигрантите от Афганистан се развива „доста динамично през последната седмица“ и това може да намали или дори отмени нуждата от изграждането на такива центрове.

От 1 до 4 декември 115 души са подали документи, че желаят да се върнат доброволно. Посолството на Кабул е декларирало, че може да обработва данните на по 20 лица дневно. 16 лица вече са отпътували за Афганистан.

Ситуацията в бежанския лагер в Харманли, където имаше бунтове наскоро, е спокойна, декларира Първанова. Оградата е възстановена, а медицинските прегледи се извършват нормално.