Религията е оформила структурата на мозъка ни

Снимка: Wikimedia

Със сигурност връзката между религията и неврологията не е очевидна. Но изследване, публикувано по-рано тази седмица, показа как духовните чувства активизират неврологичните системи за възнаграждение при отдадени мормони, пише Quarz.

Още по темата:

Проучването е използвало функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI), за да покаже, как тази област от мозъка се активизира, когато мормоните със силно усещане за духовност учстват в религиозни дейности. Същата област може да се активира и от любов, секс, наркотици и музика.

Разбира се, извадката на учените от едва 19 души има сериозни ограничения. Но те е част от нова и бързо растяща сфера от науката, която изследва връзката между мозъците ни и религията и се нарича от мнозина невротеология.

Професорът по неврология в Северозападния университет в Чикаго Джордан Графман казва, че невротеологията е важна, отчасти защото ранните религиозни практики са оказали голямо влияние във формирането на мозъците ни.

„Религията е играла много важна роля в човешката е еволюция. Смешно е, че хората искат да разделят двете неща, но в действителност те са преплетени“, казва експертът.

Връзката между мозъка и религията обаче е двупосочна. Мозъците ни е трябвало първо да развият капацитета си да установяват социални общности и поведения, които са основата на религиозните общества. Но от своя страна религиозните практики също развиват мозъка.

Например фронталният лоб е необходим за планиране на бъдещето и за контролирането на натрапчивото поведение, а оттам за социални договорености в рамките на организираната религия. Но постоянното практикуване на религиозно социално поведение вероятно засилва тази част от мозъка.

„Ако в крайна сметка изповядваме повече от една религия, тази дейност ще придобие определена форма и ще се разшири в ежедневието ни. Това без съмнение се случва във фронталния лоб“, казва Графман.

По думите му няма част от мозъка, която сама по себе си да е отделена за религията, но много области от него участват в духовните ни практики, включващи нашите мисли, движения и поведение.

Проучвания показват, че системата за възнаграждение може да се активира и когато човек преживява светски моменти. Като пример те дават моментите, в които четем в медиите мнение, което е изключително сходно до нашето.

Според Графман, ако накараме човек да помисли за бог, мозъкът активира същите области, които работят в ситуации на съпричастност, като например когато си представяме събитие от чужда перспектива.

Някои учени твърдят, че религията е твърде специфично преживяване, за да бъде изучавана чрез сканиране на мозъка. Те смятат, че подобни проучвания са твърде размити и, че мозъкът трябва да се възприема като сложна комбинация от мрежи, в които всичко трябва да се възприема в зависимост от контекста.

„Когато опитваме да изучим мозъка, ние се интересуваме от това как той помага на човешкото познание като цяло. Докато когато изучаваме религията ни трябва наука като антропологията“, казва професор Евън Томпсън от университета в Британска Колумбия.

Част от невротеологията включва модели на изследване от антропологията, а много учени твърдят, че неврологията трябва да бъде ключова сфера от изучаване в рамките на по-големия разговор за религията.

Както посочва Графман, историята на всяко човешко общество включва религия. „Никой не може да каже, че тя не е важна. Моята теза е просто, че тя не е достатъчно изследвана от неврологична гледна точка“, казва професорът.