Руската пропаганда не е руската политика. Не ги бъркайте

Паметникът на съветската армия в София. Снимка: БГНЕС

Твърде много внимание се обръща на руския „агитпроп“ в България от западните медии, а оттам и от българските. А тази пропаганда отмества вниманието от истинските лостове чрез които Русия влияе върху България: икономическата власт, пише историкът и изследовател на Източна Европа Том Юнс.

Още по темата:

Преди две седмици пенсионираният генерал от военновъздушните сили Румен Радев беше избран за президент на България. Някои руски коментатори като обскурантиста Александър Дугин провъзгласиха лавинообразната победа на Радев като триумф за Русия – генералът беше етикетиран предварително като „проруски“ кандидат. В отговор западните медии влязоха в почти истеричeн цикъл, произвеждайки сензационни заглавия, внушаващи, че България е „паднала“ пред Кремъл.

В ерата на „пост-истинната политика“ президентските избори в България изглеждаха най-вече като победа за Кремъл. „Пост-истината“, дума на годината, избрана наскоро от Oxford Dictionaries, се свързва с използването на дезинформация или „превръщането на информацията в оръжие“ в така наречената нова пропагандна война на Русия. Москва използва пропагандни издания като RT (Russia Today) и Sputniknews, както и множество други често съмнителни интернет издания, както и „армия от тролове“, за да разпространява демагогии с цел да разделя и разколебава общественото мнение, за да дестабилизира Запада и подкопае Европейския съюз.

Но пропагандата всъщност може да служи за отвличане на вниманието, за да прикрива преследването на интересите от страна Русия със или без съучастието на местните играчи и дори елити. През повече време Москва даже няма нужда да направлява пропагандната игра – западните медии и коментатори често вършат теренната работа, която Кремъл може просто да плячкоса. България и последните ѝ президентски избори са нагледен пример. Тук медийната истерия маскира една неудобна реалност: една история за овладяване на държавата, която тече от години.

България избира „проруски“ президент

След като изборният триумф на предполагаемия руски фаворит Доналд Тръмп смая света, анализаторите гледат към президентските избори в Молдова и България, където победите на „проруски“ кандидати ще увенчаят една много удовлетворяваща седмица за Владимир Путин.

Така победата на Радев провокира заглавия като „Вероятно проруски кандидат ще спечели българския президентски пост“, „Приятелски настроеният към Русия Радев печели българския президентски пост“ и др. по света.

Посланието беше ясно: България е гласувала в полза на Русия и следователно срещу Европа и Запада. България е известна със своите дълбоки исторически и културни връзки с Русия, както и с лоялността си към Москва в съветската епоха. Така че по-голямата част от медийното отразяване не успя да детайлизира сложността и интригите на вътрешната политика на България. Вместо това акцентът беше поставен върху очевидно нарастваща геополитическа конфронтация между Путин и Запада, в която Русия наблюдава внимателно България.

По-трезви анализи сочат към факта, че Радев не е повече „проруски“ от премира на страната Бойко Борисов, който заложи оставката на правителството в навечерието на „своето“ изборно поражение – съперникът на Радев бе собственоръчно избран от Борисов кандидат. Борисов все пак успя да обрисува Радев като проруски „манджурски кандидат“ – образ, на който западните медии с радост подхванаха. А българските медии в отговор предадоха западните заглавия още по-настойчиво.

Както по-рано съм писал, да размахваш опонента си като „проруски“, за да си гарантираш западна подкрепа, се е превърнало в почин на балканските политици за надхитряне на противника. Образът на Радев като „проруски“ все пак се засили и от контраста между реториката на неговата кампания и тази на отиващия си президент Росен Плевнелиев, един от малкото гласовити критици на Москва в региона.

Проруската пропаганда и България

България се появява от време на време в руските медии и пропагандни издания в последните години. По правило това е за вътрешна употреба на руската публика и жълтата преса е по-активна в това отношение. Въпреки това основният източник на проруска пропаганда е не в Русия, а в самата България.

Различни политически партии като Българската социалистическа партия или крайнодясната „Атака“, както и групи като Национално движение Русофили насърчават проруските настроения или носталгията по съветската епоха. Още повече, има домашно проруско течение в различни медии, като „A-Specto“, „Дума“, „Русия днес“, „Руски дневник“ и много други, които редовно агитират и разпространяват дезинформация.

В допълнение, определени руски „сановници“ се появяват с провокации в българските медии. През февруари Владимир Жириновски заяви, че Русия ще изкупи всички зеленчуци на България и ще я захрани с евтин газ, ако страната напусне НАТО. Но Жириновски, пословично бесен вулгарен лунатик, просто изпълнява ролята на шута в риската Дума, парламентът с привидна власт в „управляваната демокрация“ на Путин.

През септември друг руски депутат, Пьотр Толстой, заяви пред Българската национална телевизия, че Русия просто „ще изкупи“ България изцяло, след като руснаци вече притежават „половината крайбрежие“. Коментарът шокира страната, независимо от факта, че руската икономика, очуканa от санкции и смаляващи се цени на петрола, не е в състояние да „изкупи“ каквото и да е – да не говорим за първокласно парче недвижимост на Балканите като цяла България.

Това, което българските медии пропуснаха да отбележат, е, че депутатите като Жириновски и Толстой не правят политика в Русия. Кремъл и по-точно вътрешният кръг на Путин прави. Основен проблем на българските медии, пишещи за Русия, е склонността им към сензации, вместо по-задълбочен анализ. Което не е изненада в страна, където олигархични интереси контролират голяма част от медийния пейзаж, подложен на растяща таблоидизация.

Фрийкшоу?

Дори малкото независими качествени медии в България са склонни към дезориентация, когато става въпрос за Русия. Това стана ясно непосредствено след президентските избори. Българският „Дневник“ пусна статия за за реакцията на Дугин по повод победата на Радев, който в делириум ликуваше във Facebook, че „София е наша“. Дугин бе представен като един от основните идеолози на Путин, разпространяващ философията на евразийството и който по съвпадение е обект на американските санкции заради кризата в Украйна. Статията на „Дневник“ стана хит в социалните мрежи сред справедливо разтревожените българи.

И все пак статията сбърка в основните факти. Причината Дугин да попадне под западните санкции е, че членове на неговия Евразийски младежки съюз участват във войната в Донбас. Но самият Дугин, с всичките му намерения и цели, никога не се е срещал с Путин, не е част от неговия вътрешен кръг и не е официално свързан с Кремъл.

Да бъде описван като „идеолог на Путин“ е изкривяване на реалността, „пост-истина“. Дугин е на политическата повърхност и притежава горе-долу толкова влияние върху руската политика, колкото Мики Маус върху политиката на САЩ. И въпреки това медийната измислица свърши работа по възвеличаването и дори митологизирането му.

Другу издания тогава отразиха интервю, дадено от „политическия анализатор на Кремъл “ Леонид Решетников пред руска телевизия. В него Решетников твърди, че очакваните предсрочни парламентарни избори ще бъдат референдум за членството на България в НАТО. Интервюто отново се разпространи като вирус, провокирайки гняв в социалните мрежи. Медиите цитираха Решетников като ръководител на Руския институт за стратегически изследвания, мозъчен тръст, свъран с Кремъл, но не споменават, че е пенсиониран преди български избори.

Нито беше отбелязано, че въпросния канал „Царьград ТВ“, не е „мейнстрийм“ медия, контролирана от Кремъл, а плитка, несъществен канал, притежаван от медийния олигарх Константин Малофеев, православен руски националист – монархист, който спонсорира Дугин.

Истинската игра на сенки

Да приемаме, че Дугин, Решетников и „Царьград TВ“ са представителни за политиките на Кремъл, е заблуда. Официалните реакции от Москва за избора на Радев бяха по-малко шумни и поразително предпазливи.

Има надежда за „конструктивни отношения“ – една доста неясна позиция, но говорителят на Кремъл Дмитрий Песков дори заяви, че Москва не смята Радев за „проруски“. И наистина би било нелепо който и да е официален представител на Кремъл да твърди публично, че Радев, школуван в САЩ бивши генерал от НАТО, би извадил България от НАТО.

Путин не е националист като Дугин. Последният просто служи като полезен идиот, разпространяващ евтин „агитпроп“. Тази функция често се подсилва от панически анализи на западни коментатори и медии, които подхванат тези цитати. Те го правят в търсене на идеологическа рамка, чрез която да представят действията на Кремъл. Още повече, че западните коментатори често виждат подстрекаван от Кремъл сценарий в неща, които са всъщност вътрешни развития. Това явление далеч надхвърля България.

Всъщност, колкото повече западните медии съучастват в това, толкова повече възможности за действие дават на Кремъл. Защото със сигурност руско влияние в България има и то не е малък проблем.
Наскоро два задълбочени доклада, единият с автор българския политически анализатор Димитър Бечев, а другият – „Кремълският наръчник“ на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон и на Центъра за изследване на демокрацията в София, направиха преглед на степента на проникване на руските интереси (които са предимно икономически) в България. Тези доклади разкриват история на буквално „завладяване на държавата“.

Русия има принос от около една четвърт от БВП на България, като се тръгне от енергийния сектор – нефт, газ, атомна енергия и се стигне до финанси, телекомуникации, недвижимости и медии. Повече от три четвърти от вноса на България от Русия се състои се от изкопаеми горива. „Газпром“ доминира газовия сектор на България, докато „Лукойл“, която притежава единствената рафинерия в страната, канализира инвестиции чрез своите търговски фирми в Холандия, Австрия или Швейцария. Руски физически и юридически лица притежават дялове в над 4600 фирми в България.

За да поддържа тази позиция, Русия разчита на една сложна и мътна мрежа от контакти и посредници от олигарси и бизнесмени до правителствени служители и политици. Чрез тази мрежа Русия може да
влияе на политиката в България е в нейна полза. Съществуването на тази мрежа предшества избора на Радев, а механизмът, чрез който Русия може да упражнява влияние върху българската политика е в сила в продължение на години. Тази мрежа не зависи от идеология: тя обхваща целия политически спектър и е подкрепяна от корупция.

За да разберете същността на руското влияние в страна като България, трябва да е вгледате във вътрешните фактори на първо място. Схващането как руските интереси се манифестират тази ситуация означава, че трябва да се обръща по-малко внимание на Дугинеската и други театрални постановки. Не евразийството или някакъв друг вид транснационален фашистки авторитаризъм е най-сериозната заплаха, въпреки че със сигурност има политически сили, които имат такива амбиции.

В България, с оскъдицата от медии, сверяващи фактите, „пост-истинната“ реалност е самоналожена и подстрекавана от алармаджийство на западните медии. Това отклоняване на медийното внимание удобно покрива сенчестите отношения на българските елити и съвсем реалните руски интереси в България.