Страданието на сирийците не трогва Европа

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Бомбите над обсадения град Алепо не спират да валят, а сцените на страдание стават все по-ужасяващи. Но сирийската война така и не успява да накара хората да протестират по начина, по който го направиха срещу интервенцията на САЩ в Ирак, или обсадата на Сараево през 90-те години, пише Франс прес.

Още по темата:

Миналата седмица демонстранти изписаха „Свободна Сирия“ със свещи на традиционното място за протести в Париж – Площада на републиката, докато силите на сирийския президент Башар ал-Асад увеличиха контрола си над бунтовническите райони в Алепо.

Но в протеста се включиха едва стотина души.

„Трудно е за проумяване. Това е кауза, която трябва да обедини хората“, каза един от участниците, Ахмад Дарказанли. Той е роден в Алепо, но живее във Франция от близо половин век.

Ситуацията в Лондон, Берлин и Рим е подобна, а тежкото положение на сирийския народ не среща състрадание.

„Алепо вече е Сараево. Това е черна страница в историята на човечеството и на международната политика“, заяви говорителят на работната група на ООН за Сирия Ян Егеланд.

Липса на солидарност

Интелектуалците в Европа се впечатлиха от съдбата на разрушената босненска столица Сараево и конфликтите в Газа, а хиляди излязоха по улиците и протестираха. Американската интервенция в Ирак предизвика огромни демонстрации, а близо един милион души шестваха в Лондон през февруари 2003 г. Сирия обаче не успя да предизвика същото чувство на солидарност.

В същото време войната продължава пета година, а традиционните медии и социалните мрежи са пълни със снимки и видеозаписи на варелни бомби, деца, които се задушават след химически атаки, мъртви затворници и отчаяни семейства, които ридаят край руините на разрушените си домове.

„Случващото се е толкова варварско, че хората трудно успяват да го възприемат“, казва професорът в Американския университет в Париж Зиад Маджид.

Снимките на 3-годишното сирийче от кюрдски произход Айлан, намерено удавено на турски плаж, и окървавеното лице на петгодишния Омран, който излезе от руините на дома си в Алепо, привлякоха вниманието на света – но за броени дни.

Но Маджид казва, че натрупването на един ужас след друг и неразбирането на различните фракции в конфликта пречи на хората да продължават да го следят.

Основната причина, която Франс прес не засяга в публикацията, вероятно са бежанците. След конфликтите в Газа, Ирак и Босна нямаше подобен бежански натиск към Стария континент. Войната в Сирия, както и конфликтите в Ирак, Йемен, разпалване на напрежението в Афганистан, го увеличиха. След юговойните през 1992-1995, Босна и Херцеговина и тяхното 4.4-милионно население намаля. В края на конфликта един милион души бяха разселени, а друг един милион напуснаха страната на път към Западна Европа и САЩ.