Случаят "Бедечка", или как шепа хора преобърнаха един град

Случаят „Бедечка“, или как шепа хора преобърнаха един град

Старият 500 годишен чинар в парк Бедечка. Снимка: „Запазете Бедечка“/Facebook

Бедечка. Допреди две-три години малцина бяха чували смешното име на втория по големина старозагорски парк. Причината да се прочуе беше инатът на група жители на града да настояват за пощадата на парка от застрояване с жилищни кооперации. Стар парк с вековни дървета и даже един патриарх на 600 години. Спорейки с инвеститори и общински чиновници, бдейки за коварни прийоми, с които реститутите унищожаваха стари дървета, за да ги елиминират като пречка, а напоследък и с живи вериги срещу бетоновозите.

Още по темата:

И успяха. След 4 години усилия на гражданите кметът Живко Тодоров (ГЕРБ) и общинският съвет решиха да спрат строителството. Кметът спря издаването на строителни разрешения, наложи временен мораториум за ново строителство в него и възложи ревизия на Общия устройствен план на града, така че да отпадне предвиденото в него застрояване. (Собствениците на терените обжалват, Административният съд в Стара Загора отхвърли жалбите им, тепърва Върховният административен съд ще се произнесе, б.а.)

Гражданската група „Запазете Бедечка“ взе приза на публиката за най-успешна кампания за опазване на природата от тазгодишните награди за биоразнообразието. Неслучайно: това, за което софийският квартал „Младост“, на 5 км от жълтите павета, все още мечтае, в Стара Загора вече е факт.

Случаят е прецедентен пробив в един „национален системен проблем“, по думите на политолога Първан Симеонов от агенция „Галъп интернешънъл“, който е част от сдружението. Става дума за загубата на свободни зелени пространства в градовете чрез добре смазана система от безкритична реституция и устройствено планиране в услуга на строителството.

Първан Симеонов. Снимка: БГНЕС

Шепа хора променят съдбата на един град

20-30 души. Толкова е било активното ядро на „Запазете Бедечка“ през годините, казва Симеонов. Ядрото започва да се формира през 2012 г., когато беше приет Общият устройствен план на града, предвиждащ застрояване на 2/3 от парка.

Това са хората, които ходиха да снимат парка и да следят ден за ден какво се случва, които организираха подписи и идваха с плакатчетата за Бедечка на големите екопротести на Орлов мост в София покрай промените в Закона за горите през 2012 г. (също спрени, благодарение на протестите), които ходеха на дискусии, правеха протести, почиствания и други акции, ръчкаха медии да обърнат внимание на „провинциалния“ им казус и т.н. И причиниха оставката на главния архитект на Стара Загора, изтъквайки, че съпругата му е проектант на цял комплекс сгради в Бедечка.

През 2013 г. протестът срещу плановете за Бедечка в града събира 200 души от Стара Загора. „Повече по-рано е имало само на протеста срещу унищожаването на ракетите СС-23 (на полигона в Змеево – през 2006)“, отбелязва Първан.

На констатацията, че промяната в случая е дело на малцинство от старозагорци, той отвръща: „Винаги има едно активно малцинство“. И добавя: „Ще прозвучи марксистки, но там, където има хляб и са задоволени базовите нужди, може да ти пука и за „по-надстроечните“. Поради което такива казуси са възможни там, където има някаква средна класа – т.е. икономическа, социална и културна еманципация.

Въпросът е там, че това малцинство не е само в позицията си, а само в активността си. „Благоразположението към този тип каузи – на градската екология, вече е принципно, по дефиниция, фоново. Това показва моята социология (не по Борисов)“, посочва Симеонов (визирайки думи на премиера в оставка от едно интервю през 2007 г., когато още беше столичен кмет: „Моята социология знаете ли как я правя – сядам на едно кафе и питам който се падне – „Какво мислиш за кмета?“. И оттам мога да разбера какво е мнението на хората, б.р.).

„Като аргумент срещу частната инициатива в случая може да се използва и най-вулгарният аргумент: за мнозинството срещу (строителството в обществен парк, б.а.), но не искам да отиваме до там“. И казва, че не е привърженик и на абсолютизирането на волята на мнозинството по принцип, с което се злоупотребява в момента.

Войната за зелените площи е война на…

Първото противоречие в казуси като „Бедечка“ е класическо: природа срещу икономически растеж, казва политологът.

Второто е модерно срещу постмодерно мислене. Първото гласи: абе, вие ли сте по-големи от властта и закона. А второто е култура на споделянето, мрежите, не на субординация, а на равнопоставеност. Към свещеното право на собственост новото добавя и ограничения.

Третото е на поколенията. Тоест, различните ценностни порядки заради социализацията на хората в различни времена. „Предното поколение се фиксира върху това да възстановим собствеността. Новото казва: това ясно, хайде да мислим и за последствията, което е постпреходно мислене“.

„Но най-голямото противоречие е: законност срещу справедливост“.

Защото устройственото планиране – приемането на ОУП или ПУП (Подробни устройствени планове – няколко такива от 2009 г. тормозят жителите на софийския „Младост“, б.р.) формално си е законно. И строежите, които разцъфтяват въз основа на тези планове, формално са законни. Но понякога те ощетяват околните и това, че са законни, не ги прави автоматично неоспорими и вездесъщи.

„Ама ти къде беше, когато…“ и други опорки

Контрасъпротивата на предприемачите в Бедечка, разбира се, е жестока. Има заплахи, разпространяват се измишльотини. „Писаха се и се разпространяваха брутални глупости по мой адрес: как съм успял да придобия стаи в една къща (всъщност наследствената къща от дядо ми), как Кънчо Стойчев и Андрей Райчев (собствениците на „Галъп“, б.а.) са ме пратили да дестабилизирам Стара Загора, а оттам и България…“

„Един от „любимите“ ми аргументи в такива случаи е: къде бяхте, когато…“ (в случая, когато се е реституирала земята в парк Бедечка) Ами бях на 21, студент, съвсем други неща са ми занимавали главата“.

Естествено, теми като съдбата на Бедечка пробиват по-лесно в националните медии, отколкото в местните. Член на групата за защита на парка излязъл на палатка на главната улица в Стара загора, за да привлече вниманието на хората.

„София е България от медийна гледна точка. За Бедечка ни трябваха години, за да пробием, а тук с 4-5 клика в интернет, можеш да постигнеш ефект. Напишеш нещо във Фейсбук и на другия ден си в сутрешните блокове“.

И не става въпрос за мащаб, а за столица – провинция: „Бедечка е парк от 400 декара! Тук в „Гео Милев“ за една градинка какъв шум се вдигна.

„Ние сме една малка лаборатория“

Естествено, строителната забрана може да се окаже и обратима, би могла да се окаже пиар от страна на общината за успокояване на недоволните, допуска старозагорецът. „А и започнатите строежи много трудно се спират – и в момента се строят кооперации в парка“.

„Но голямата ни радост е, че обърнахме посоката, след много натиск“.

Градската екология не е нещо абстрактно, това е нещо, с което мнозина вече са съпричастни, защото проблемите са „под терасата ти“. А проблемът на Бедечка е системен за цялата страна. Възстановяване на имоти в градската среда, в зелените площи се реституират ниви. „Рано или късно уплътняването на градовете, загубата на свободните пространства трябва да спре“.

Негов флагман беше Варна и тамошното недоволство срещу хората, които заявиха, че Морската градина е само историческото си ядро и пожелаха да застроят периферията й, в София – досега местността Погребите около затворения лунапарк София ленд, а отскоро и кв. Младост, припомня Първан.

Генезисът, смята той, е порочното зачатие на закона в миналите години – недалновидността на реституцията и устройственото планиране – „проблемът е за омбудсман“, казва той. Защото и двете страни са прави – едната формално, другата морално.

Каква е прогнозата му за „Младост“? „Самият факт, че въпросът вече се дискутира толкова широко, ме прави оптимист. Вече започваме да мислим за цялостния облик на градовете и се завръща урбанистиката, като промишлено планиране на градската среда“.

„Ние сме една малка лаборатория“, казва той.

Случващото се в Стара Загора, Варна, София и на други места означава, че „бурното и стихийно развитие (строителство) от прехода сякаш вече е към края си“, смята той. „Аз съм отвратен от архитектурната среда в българските градове“.

„Хората в България вече са развили достатъчно чувствителност към градската си среда и занапред е важно партийците от всички цветове да абсорбират този дневен ред: от социализацията на културното наследство в София до запазването на последния чинар в Силистра„.