Хамелеон е - душа дава...

Хамелеон е – душа дава…

Снимка: БГНЕС

Никой не ще да ни управлява в момента. След първата изборна загуба на ГЕРБ всички побегнаха от властта като дявол от тамян – заради негативите, заради които я захвърли и Бойко Борисов. Array

Е, почти никой. Само тази сутрин лидерите на две политически сили заявиха ясно, че биха били премиери. Председателят на ДСБ и инженер на пореден политически проект в разпокъсаното дясно Радан Кънев каза, че е готов да поеме поста – ама друг път. А патрЕотът Красимир Каракачанов даде да се разбере, че е готов за премиерското кресло – тук и сега.

Дали пък лидерът на ВМРО не е перфектният избор за министър-председател в абсурдната политическа действителност у нас?

От месеци в публичното пространство се проповядва, че България има нужда от обединител. Но могат ли изобщо хора с диаметрално противоположни позиции да стоят рамо до рамо в името на обща цел?

Могат, стига да припознаят в лицето на държавните мъже (и дами – б.а.) хора, които споделят интересите и/или вижданията им за света. А през годините Каракачанов смени десетки партии в името на политическата си кариера.

През 2006 г. тогавашният вътрешен министър Румен Петков го огласи като агент „Иван“ от Шесто управление на бившата Държавна сигурност. И докато това го направи враг в очите на мнозина, за които соцът е мрачна част от историята, принадлежността към ДС със сигурност е плюс за стотиците хиляди българи с носталгия към миналия строй.

Самият Каракачанов често обяснява, че е работил по „Македонския въпрос“ и за запазването на „българщината“ в съседната ни страна. Е, въпросният въпрос е резултат от действията на същата партия и служби, за които е работил патриотът, но това са исторически подробности…

В биографията му има и нещо за хората, които трудно понасят биографията му в Държавна сигурност. Каракачанов е един от 137-те депутати на Обединените демократични сили и е част от управляващото мнозинство, стояло зад кабинета на Иван Костов в периода между 1997 и 2001 г. И дори е част от кандидатпрезидентския щаб на Петър Стоянов по време на загубените от него избори срещу Георги Първанов.

15 години по-късно Патриотичният фронт и новите му партньори от „Атака“ често сипят критики по правителството на Костов и го винят за приватизацията на построеното през социализма, високите цени на тока заради договорите с американците ТЕЦ-ове, концесиите за добив на полезни изкопаеми у нас и дори за създаването на КТБ.

В настоящето Каракачанов е яхнал новата патриотична вълна и черпи дивиденти от новия враг на народа – „ордите мигранти“, които идват тук, за да ни бият жените вместо нас и да подменят православните ни ценности (които изповядваме основно на софра, мач или пред тв камери).

Посланията за наближаващия ислямско-бежански апокалипсис са толкова успешни в последните месеци, че дори в гъсто населения с роми Лом мнозина са гласували в полза на патриотичната двойка Каракачанов – Нотев на президентските избори! Едно от обясненията на феномена е, че ромите са гласували за своя враг, страхувани (от агитатори на ПФ), че не искат да делят социални придобивки с новото малцинство. А българите в Лом вероятно са гласували за Каракачанов, защото като всеки уважаващ себе си симпатизант на националистите, мразят циганите.

По всичко личи, че патрЕотичният кабинет дебне зад ъгъла и може да е факт още идната седмица – за ужас на огромна част от протестиралите през 2013-14 г. и за успокоение на наплашените ни сънародници, ежедневно облъчвани с тезата, че държавата не може да се справи с 5000 души от Азия въпреки потъналите стотици милиони за огради, лагери, храна, консумативи и охрана (и че за това няма вина работилият с „всички сили“ кабинет на Бойко Борисов).

И като нищо хамелеонът Каракачанов да бъде новият премиер на България. В ситуацията след Харманли единственият политически коз е в тестето на патриотите. Новата етническа карта за предизборна употреба – тази на добре възпитания страх. Защото в България е много по-лесно да обединиш нацията срещу нещо, отколкото за нещо.