Кой идва след династията Кастро

Раул Кастро и Мигел Диас-Канел

Смъртта на 90-годишния Фидел Кастро предизвика искрена мъка ъка у едни и дългоочаквана радост у други, както и вечният въпрос, когато става дума за Куба и династията Кастро – иде ли краят на героите на революцията от 1959-а.

Array

Човекът, под чието „крило“ израснаха три поколения кубинци, вече го няма, а оценките за него са на двата полюса – от лидера, Ел Команданте, великият герой, освободил нацията и натрил носа на най-великата световна сила до този, който смачка най-великата държава в Латинска Америка, направи на пух и прах нейната средна класа, унищожи благосъстоянието на кубинците и остави една задъхваща се от дефицити, разрушена инфраструктура и бедност страна.

Десетки хиляди противници на режима на Кастро изкараха години в затворите на Куба като политически затворници. Кастро подкрепи влизането на съветските танкове в Чехословакия през 1968 г. , стана съюзник на варварския севернокорейски режим и теократския Иран. Изобщо, както отбелязват наблюдатели, в 90% от времето си играеше на революция, вярвайки, че нейният износ към други страни е възможен.

Впрочем, в същото вярваше и неговият съратник Че Гевара, чийто лик днес е сред най-продаваните сувенири не само в Куба. Че намери смъртта си сред джунглите на родната си Боливия, а преди това в прощалното писмо до семейството си пише:

„…Бъдете способни винаги да чувствате дълбоко всяка несправедливост, извършена където и да било по света. Това е най-прекрасната черта на революционера.“

Фидел Кастро обаче остави страната в много по-лошо състояние от 1959 г., когато завзе властта. Тогава, пише „Форбс“, БВП на глава от населението е $2067 на година – близо две трети от средния за Латинска Америка. Повече от половин век след това нивото е почти същото.

Смъртта на този, който измисли пламенния лозунг: „Отечество или смърт!“ беше посрещната с възгласи „Свободна Куба“ и „Старецът умря“ от другата страна, в Маями, Флорида, където има огрома колония от кубинци, напуснали Острова на свободата.

Но сега големият въпрос е #КОЙ ще поеме кормилото. Братът на Фидел – настоящият лидер Раул Кастро, е на 85 години и обеща да не издига кандидатурата си на следващите избори за Държавен съвет, които са през 2018 г.

За фаворит е смятан настоящият първи заместник на Държавния съвет – Мигел Диас-Канел. Той е роден след революцията през 1960 г. – на 55 е, и е смятан за умерен либерал в кубинското правителство предвид икономическите си възгледи.

Известно е, че е запален фен на „Бийтълс“ – в младежките си години, за което бил критикуван от своите другари. Смятан е за прагматик, който не поставя под съмнение идеологията на кубинската революция, но я напасва в съответствие с изискванията на времето. И добре разбира спешната необходимост от привличане на чуждестранни инвестиции и разширяване на частния сектор.

Завършил е електротехника и е бил радиоспециалист във въоръжените сили, а също преподавател в Централния университет в Лас Вийяс.

Отрано влиза в младежката организацията на комунистическата парткия и се издига до първи секретар в централната провинция Вийя Клара. Диас-Канел е бил и партиен пратеник в Никарагуа.

През 2003 г. е назначен в управляващия съвет и става първи секретар в Олгин. През 2009 г. става министър на висшето образование, а през март 2012 г. е назначен за заместник-председател на правителството.

През 80-те години на XX век Диас-Канел e бил част от група млади комунистически лидери начело с бившия външен министър Роберто Робайна, нашумял със свежи идеи и карането на велосипед из Хавана.

Но Робайна беше освободен от длъжност през 2002 г., както обикновено става в Куба. Подобна съдба сполетя и хора като Фелипе Перес Роке и Карлос Лаге, смятани за възможни наследници на братята Кастро.

Но Диас-Канел преживя чистките и днес е най-високопоставеният политик от своето поколение – втората по власт политическа фигура в Куба.

Но независимо от това кой политик ще застане начело, икономическата власт ще остане съсредоточена в ръцете на династията Кастро и техните приближени, а Кастро ще продължат да играят важна роля и след 2018 г., когато Раул Кастро ще освободи креслото на Първия.

След напускането на всички публични длъжности от страна на Фидел Кастро, всички механизми за управление и получаваните от Куба приходи попаднаха в ръцете на Раул Кастро и неговия клан, към който принадлежат не само членовете на семейството, но и доверени лица от военните, около 200 семейства.

От дълги години те управляват един от най-големите холдинги – Grupode Administracion Empresarial (GAE), която наред с други неща, включва компанията Gaviota ( „Чайка“), която включва голяма част от хотелите в страната, както и почти цялото гражданско въздухоплаване и флота. Става дума за области, които носят приходи на Куба в твърда валута.

Но едно е ясно – със смъртта на Кастро и затоплените отношения с най-близкия си съсед – Съединените щати, Куба отваря нова глава в историята си.