Франция се нуждае от човек, който да спре Льо Пен

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В края на тази седмица Републиканската партия във Франция ще избере своя кандидат за президентските избори през идната пролет. Проучванията на общественото мнение показват, че републиканците са ясен фаворит и, че партията на практика трябва да посочи следващия държавен глава – Ален Жюпе или Франсоа Фийон, бивши премиер, които не предлагат особено различни консервативни програми, пише Bloomberg в редакционен материал. Array

Най-добре ще е, ако поне този път проучванията се окажат правилни. Защото най-вероятната алтернатива ще бъде катастрофална, при това не само за Франция.

Подкрепата за Социалистическата партия се срина. Рейтингът на президента Франсоа Оланд е около 4%. Така че номинираният от републиканците вероятно ще се изправи срещу лидера на популистите от Националния фронт Марин льо Пен.

Тя е френският отговор на Доналд Тръмп, но с доста повече самодисциплина, добавена ксенофобия и по-ясно чувство за цел. Ако спечели, европейският съюз ще бъде тежко и вероятно фатално ранен. За сравнение, Brexit ще изглежда като незначително неудобство.

Льо Пен отпразнува решението на Великобритания да напусне ЕС през юни и го обяви като началото на края на блока – проект, който често е описвала като „пълен провал“. Европейски съюз без Франция, която е участвала в разработването и изграждането му заедно с Германия, е нещо, което трудно можем да си представим. Победата на Националния фронт би разтърсила Европа в много по-голяма степен от тази на Доналд Тръмп в САЩ.

Проучванията показват, че Фийон и Жюпе биха я победили лесно, но неизвестните са много. Не е ясно кой ще бъде кандидатът на социалистите, както и дали Еманюел Макрон (който напусна правителството по-рано тази година и води нова партия – б.р.) ще събере сериозна подкрепа. В момента обаче, заплахата от Льо Пен изглежда реална.

Фийон се представи изненадващо добре в първия тур на предварителните избори и изглежда в добра позиция, за да победи Жюпе и да спечели номинацията. Това е позитивна новина, тъй като той би бил по-силен противник на националистката.

За разлика от Жюпе, той не е толкова сериозен поддръжник на мултикултурализма и Европейската комисия. Той заема твърда позиция срещу „ислямския тоталитаризъм“ и казва, че имигрантите трябва да бъдат асимилирани. Иска да ограничи миграцията от държави извън ЕС и предлага да реформира европейската система за безгранично вътрешно пътуване.

Всичко това го поставя в по-добра позиция да спре консервативната подкрепа от изтичане към Льо Пен.

Фийон предложи непопулярни икономически реформи, сред които дерегулация на пазара на труда, и има предимството да бъде точно това, от което Франция се нуждае. Дори работниците в провинцията може да са готови за такава промяна.

Льо Пен не е единственият популистки бунтовник в Европа и справянето с това опасно недоволство на гражданите не е работа единствено на френските политици. Други европейски правителства и институции трябва да осъзнаят съмненията, които мнозина изпитват към общия проект. Без да им се подмазват, или да се предават пред тях, те трябва да покажат, че се вслушват в думите им.

Игнорирането на тези притеснения се провали в случая на Brexit. Европейският съюз не може да си позволи да направи същата грешка с Франция.