Музей на войната през очите на децата

Логото на музея. Източник: BalkanInsight

Музей на детството през войната ще отвори врати в Сараево – с историите и веществените „съкровища“ на босненците, които са били деца по време на босненската война, разказва Balkan Insight.

Ясминко Халилович е уморен.

Array

С изопнато лице той признава, че работи по 16-18 часа на ден в навечерието на откриването на Музея на детството през войната – уникална изложба, за която той се е борил здраво, за да осигури средства и постоянно място за нея.

След краудфъндинг кампания, приключила миналият уикенд и след набиране на над 200 000 щатски долара от донори, колекцията от истории, разказани от босненските деца за войната чрез лични вещи и разкази, най-накрая ще бъде открита в средата на декември.

„Не е справедливо, че тези истории не са разказвани преди“, казва той за колекцията от над 3000 предмета на бъдещия музей, 50 от които ще са в постоянната експозиция в стария град на Сараево.
Това е кулминацията на шест години работа на Халилович, тръгнала от една идея през 2010 г. да документира преживяванията на хората, които са били деца по време на войната в Босна от 1992 до 1995 година.

Техните истории не са получили вниманието, дадено на други теми като военната история и военната политика, казва той, на които вече са посветени десетки музеи.

През 2013 г. той публикува книга със спомени на 1000 души от босненския конфликт, озаглавена „Военно детство“.

„Когато започнах да работя върху книгата, някои хора, които никога не бях срещал, изпращаха много лични истории по електронна поща – истории от по десет страници за нещо, което им се е случило. И накрая пишеха: „Никога не казах това на никого“, казва той.

Оттогава проектът лавинообразно се превърна в общо усилие на цялата нация за откриване на първата по рода си културна институция в света не само с откъси от текст, но и с 50 обекта, пазени от децата на войната в продължение на години.

През 2015 г. той Халилович събра екип от антрополози, историци и психолози, за да се разработи методология. И те започнаха да събират, не само от децата от войната, живеещи в Босна, но и от други, живеещи 35 страни по целия свят.

Проектът е разцъфнал по естествен път, казва Халилович, като той и екипът му са работили усилено, за да изградят доверието, нужно за това босненците да предават вещи, които са пазили у себе си повече от 20 години.

Някои хора се консултирали със семействата си и дори с целия си квартали, преди да дарят своите ценни предмети.

„Хората извадиха неща, които са държали в портфейлите си в продължение на 20 години и сега го дават на колекцията. Само си представете какво доверие трябва да имате, за да го направите“, казва той.

Но и за дарителите е имало полза, обяснява Халилович. „Хората понякога разказват, че след като са дарили своя предмет или история, вече са били в състояние да говорят за преживяното със семействата си и да свържат точките“, казва той.

Така спомени, които често са много тежки и лични могат да станат нещо „по-управляемо“. Това е част от социалната мисия на музея, казва той.

Един от многобройните знаци за обществена подкрепа на начинанието е дошъл от неочаквано място. На футболен мач сараевският отбор „Железничар“ опънал лозунг с надпис: „Ние настояваме за откриване на Музея на детството през войната“.

През май в Сараево се провела 10-дневна пилотна изложба в местния исторически музей, която привлякла повече от 4000 души. Някои от експонатите – като чифт балетни палци, привлекли вниманието и разговорите на посетители.

Чифтът балетни обувки принадлежал на жителка на Сараево на име Мела, която е била на осем, когато започнала обсадата на града през 1992 г. от босненските сръбски сили.

Войната осуетила мечтата ѝ да стане прима балерина, но видеозапис на нейния танц ще бъде публикуван в мобилното приложение към новата постоянна експозиция.