Бунтът в бежанския център в Харманли на 24 ноември 2016 г.: арести и обвинения

На 24 ноември 2016 г. стотици обитатели на регистрационно-приемателния център в Харманли се сблъскаха с полиция и жандармерия, след като центърът беше поставен под карантина. Полицията използва водно оръдие и гумени куршуми, бяха задържани стотици души, а прокуратурата повдигна обвинения срещу група чужденци, главно за хулиганство. Събитията станаха на фона на протести срещу бежанците и предизвикаха политическа буря.

Карантина и протести преди 24 ноември

Центърът в Харманли е най-големият в страната и по това време приема около 3000 души. В края на август 2016 г. масов бой между афганистански и иракски молители за убежище доведе до откриването на първия национален център от закрит тип, пише докладът на AIDA, изготвен от Български хелзинкски комитет. През септември „Патриотичен фронт“ и „Атака“ организираха демонстрация с искане за закриване на всички приемни центрове, съобщава докладът на Държавния департамент на САЩ. По същия доклад седмица преди 24 ноември местни жители протестираха и поискаха закриване на лагера след медийни съобщения за заразни кожни болести.

На 23 ноември Държавната агенция за бежанците (ДАБ) обяви карантина с аргумента за опасност от инфекциозни болести, съобщи Balkan Insight. Sofia Globe пише, че властите са заявили, че няма медицински причини за затварянето и че мярката е в отговор на протестите на жителите.

Сблъсъците

Напрежението започна по обяд, когато според Sofia Globe около 2000 обитатели излязоха на протест срещу забраната да напускат лагера. Бяха повредени сгради, сред които трапезарията и новият регистрационен център, а гориха гуми, матраци и мебели. Сблъсъците се възобновиха вечерта и стихнаха рано на 25 ноември, пише Balkan Insight. Главният секретар на МВР Георги Костов съобщи, че за възстановяване на реда са използвани водно оръдие и гумени куршуми. Вътрешният министър Румяна Бъчварова каза в парламента, че 24 служители на реда са леко ранени. ДАБ съобщи, че трима бежанци са откарани в болница.

Задържаните бяха над 200 през нощта и около 400 на следващия ден по данни на МВР, цитирани от Sofia Globe и Balkan Insight. Министър-председателят в оставка Бойко Борисов посети лагера вечерта и отново на 25 ноември. Той заяви, че нарушителите ще бъдат експулсирани и че около 1000 души ще бъдат преместени в закрити центрове.

Пострадали и разследване на полицейските действия

Balkan Insight пише, че доброволци в лагера са публикували снимки на млади мъже с рани, които според тях са от полицейски удари. На 28 ноември 15-годишно афганистанско момче, за което се твърди, че е участвало в безредиците, е било в медикаментозна кома заради черепна и мозъчна травма. Вътрешният министър каза пред bTV, че при първия преглед момчето не се е оплаквало. Прокуратурата в Харманли заяви, че разследва твърдения за полицейско насилие срещу двама бежанци и случая с момчето. На 27 ноември говорителката на прокуратурата Румяна Арнаудова съобщи, че няма обвинен полицай. AIDA, чийто автор ръководи правната програма за бежанци и мигранти към Български хелзинкски комитет, оценява намесата на полицията като прекомерно използване на сила.

Протестите на местните и призивите към спокойствие

Борисов призова българите да не вземат закона в свои ръце, след като разгневени местни жители поискаха вечерта на 24 ноември да влязат в лагера, позовавайки се на риск от терористични нападения. На 25 ноември Български хелзинкски комитет обвини националистически партии и организации, организирали протести срещу мигрантите, че са разпалили напрежението. Съпредседателят на „Патриотичен фронт“ Красимир Каракачанов поиска спешно изграждане на затворени лагери.

На 25 ноември в Бургас започна и процесът срещу Петър Низамов, обвинен в незаконно лишаване от свобода на трима афганистанци край турската граница през април. Той каза пред репортери, че след заседанието ще отиде в Харманли.

Обвинения, връщане в Афганистан и по-късни събития

На 25 ноември прокуратурата в Харманли обвини 18 чужди граждани в хулиганство и съпротива срещу органите на властта. На 27 ноември Арнаудова съобщи за 19 обвинени, като един е обвинен от Специализираната прокуратура за вандализъм и палене на българското знаме. Според нея основната причина за недоволството изглежда е желанието на част от мигрантите да продължат към Западна Европа. На 16 декември бяха обвинени още трима, двама афганистанци и един иракчанин, единият на 16 години.

Според Balkan Insight правителството обяви на 28 ноември, че 50 афганистанци ще бъдат върнати доброволно, а още 200 ще бъдат експулсирани. На 6 декември Бъчварова каза, че около 300 души са подали молба за доброволно връщане. AIDA съобщава, че около 400 арестувани след бунта афганистанци са задържани в закрити центрове и че никой от тях не е получил достъп до правна помощ.

Екипи на лекари заключиха на 28 ноември, че сред бежанците няма епидемия от заразни болести. На 13 декември ДАБ назначи за директор Славчо Янев. Директорът на агенцията Петя Първанова каза, че в центъра са 2002 души, около една трета по-малко, отколкото по времето на бунта. На 31 януари 2017 г. в центъра избухна пожар: според БНР, цитирано от Sofia Globe, са евакуирани 500 души, а вероятната причина е претоварена електроинсталация.