Бъдещето на хирургията е в ръцете на роботите

Снимка: WIkimedia

С развитието на съвременните технологии мнозина прогнозират, че неквалифицираните работни места ще бъдат иззети от роботите. Но това може да се отнася и за една от най-трудните професии – на хирурзите, пише здравният експерт Йосеф Ел Гингихи за Independent.

Още по темата:

Никога няма да забравя първия път, когато се натъкнах на робот в медицинския си университет. Подготвях клиничен доклад по урология в болница „Сейнт Томас“. Наблюдавах смаян, докато консултант уролог извършваше простатектомия (премахване на простатната жлеза – б.р.) с помощта на роботизирана хирургия. Изненадващо, това не беше единственият робот в болницата, която развива технологиите в сферата на роботизираната трансплантационна хирургия.

Местната аптека дори имаше робот за разпределяне на медикаменти. Всички можеха да наблюдават работата му на монитор, докато ръцете му събираха кутийки лекарства със забележителна точност. Започнахме да свикваме с идеята за роботизирани технологии в различни сфери, като започнем с автомобилната индустрия и производството и стигнем до медицината. Роботите в момента се разработват както за здравеопазване, така и за социални грижи.

Това включва ендоскопски устройства за достигане на трудно достъпни части на тялото и екзоскелети за възстановяване на пациенти след инсулт. Различни компании разработват роботизирани медицински сестри, които да наглеждат пациентите в дома им и да гарантират, че те взимат лекарствата си редовно и поддържат здравни показатели в нормите.

Холивудски филми като „Аз, роботът“ (I Robot) развиха концепцията, че роботите ще ни превземат. Пълната автоматизация може да доведе до цялостно трансформиране на пазара на труда.

Безпилотните автомобили са друг пример, а Tesla вече тества своята технология в областта. Но дали висококвалифицираните работни места също могат да се окажат застрашени? Могат ли лекарите на бъдещето да бъдат роботи? Отговорът е, че това няма да стане скоро, но конкретно хирурзите трябва да се притесняват за своята прехрана.

Хирургическият робот Да Винчи беше лицензиран в САЩ през 2000 г. (От осем години в Плевен екипите на проф. Григор Горчев оперират с помощта на робот Да Винчи. Б.р.) Според сайта на компанията производител, роботът е кръстен на легендарния италиански изобретател заради работата му по човешката анатомия, довела до разработване на устройството.

Роботът следва дългата традиция на научни технологии, произлезли от военните иновации. В това число влизат интернетът и GPS системите са разработени за високотехнологичните военни и космически системи, а в момента са неразделна част от смартфоните в джобовете ни.

Да Винчи е разработен в рамките на американската Агенция за напреднали отбранителни проекти (DARPA). Първоначално целта му е била да позволи хирургически операции на бойното поле и да предпази реалните хирурзи от евентуална опасност. Дизайнът е подходящ за лапароскопска хирургия. Роботът има четири ръце и работи с изключителна точност, тъй като елиминира напълно трепването на човешката ръка.

Дори само това означава, че кариерата на квалифицираните хирурзи може да се удължи значително, даже след като точността им спадне с напредването на възрастта. Обикновено хирургът направлява робота, докато стои в удобно кресло с конзола и телевизори за 3D образ. Роботизираната хирургия може и да се контролира дистанционно. Първата презокеанска операция беше извършена през 2001 г. от френски хирурзи в Ню Йорк на пациент в Страсбург.

Процедурата беше наречена „Операция Линдберг“ в чест на Чарлз Линдберг – първият човек, прелетял Атлантическия океан самостоятелно. Предимствата изглеждат очевидни. Роботът Да Винчи намалява следоперативните усложнения, кръвозагубата и нуждата от кръвопреливане. Той е минимално инвазивен и намалява болката и престоя в болницата.

Простатектомията е една от процедурите, за които машината се смята за превъзходна. Едно от основните усложнения на операцията е увреждането на местните нерви, което може да доведе до импотентност. Прецизността на роботизираната хирургия означава намаляване на тези рискове, но все пак има недостатъци.

Времето за операции се удължава. Роботът струва над $1 милион, а единствената компания, която го произвежда е Intuitive Surgical, което означава, че няма достатъчно конкуренция за намаляване на цената. Поддръжката е скъпа, а някои части изискват регулярна подмяна. Независимо от това, спестяването на разходите от намаляването на болничния престой може да смекчи тези негативи.

Поне за момента роботът не е автономен, а хирурзите се нуждаят от дълго обучение и трябва да извършат около 200 операции, за да овладеят технологията напълно. За жалост няма и достатъчно данни за сравняване на качеството между роботизираната и стандартната хирургия.

Критиците признават, че асистираната лапароскопска хирургия намалява болничния престой, но подчертават, че няма достатъчно доказателства, които да покажат предимствата на роботите. През 2010 г. медицински списания посочиха, че автоматизираната хирургия просто увеличава разходите, без да подобрява резултатите. Разговорите с лекари обаче показват, че те са влюбени в новата технология.

Те са съгласни с посочените горе недостатъци и посочват, че роботите трябва да се ползват за специфични трудни операции, в които дават предимство, вместо за рутинни процедури. Разбира се, роботизираната хирургия ще продължи да се развива и ще се подобрява, също като компютрите.

В момента моделът Да Винчи е тромав и едър. Миниатюризацията ще се появи дори с увеличаването на хардуерните качества. В бъдеще хирурзите ще използват роботизирани и малко умни устройства, за да подпомагат всевъзможни процедури. Независимо от това, реалността не отговаря на прогнозите в интернет, че роботите са на път да ни превземат през следващите години. Засега утопиите от научнофантастичните филми са в режим на изчакване.