Гражданите на ЕС с по-дълъг, не и по-здрав живот

Снимка: Wikimedia

Европейците живеят почти 7 години повече в сравнение с 1990 г., но това не значи, че в тези години те са здрави и пълноценни, съобщи EurActiv, цитирайки нов доклад. България и Латвия са с най-ниска продължителност на живота от 74.5 години, а начело на класацията са Испания (83.3 години) и Италия (83.2 години).

Още по темата:

Документът „Здравето накратко: Европа 2016“ е съставен съвместно от Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той анализира задълбочено състоянието на здравеопазването в цяла Европа и акцентира върху рисковите фактори, разходите за здравеопазване и достъпа до здравни грижи в 36 европейски държави.

Здравното неравенство и огромните различия в достъпа до качествени услуги, особено в резултат на икономическата криза, поставя под въпрос както ефективността, така и надеждността на системите за здравеопазване в ЕС.

Продължителност на живота

Според доклада, продължителността на живота в ЕС се е увеличила с повече от 6 години от 1990 г. насам – от 74.2 до 80 години, но в Западна и Източна Европа са регистрирани сериозни различия.

17 държави членки са над средното ниво по този показател, докато страните от Централна и Източна Европа са под него. България и Латвия са с най-ниска продължителност на живота от 74.5 години, а начело на класацията са Испания (83.3 години) и Италия (83.2 години).

Документът констатира, че тази рекордно висока продължителност може да се дължи на намаляване на смъртността от сърдечно-съдови заболявания, особено сред хората на възраст между 50 и 65 години.

Въпреки това, „допълнителните години“ не винаги са прекарани в добро здраве, а качеството на здравните услуги още може да се подобри значително.

Предотвратими смъртни случаи

Повече от 1.2 милиона души в Европа са починали през 2013 г. от болести и наранявания, които са можели да бъдат избегнати при ефективни и навременни политики за превенция. Това е огромен брой хора, който поставя под въпрос качеството на европейските здравни системи.

Еврокомисарят по здравеопазване Витенис Андриукайтис наскоро каза, че голяма част от рисковите фактори са пренебрегвани за сметка на здравето на гражданите.

„В ЕС и извън него се игнорират твърде много рискови фактори като тютюн, нездравословно хранене, липса на физическа активност, злоупотреба с алкохол, стрес и по-широки социални проблеми, като нездравословни жилища и работни условия. Твърде много смъртни случаи могат да бъдат избегнати, а твърде много животи са ненужно загубени“, отбеляза той и добави, че съществуват инструменти за справяне с тези фактори.

По думите му те са в ръцете на хората, които взимат решения на всички нива на здравните системи. Следователно насърчаването на доброто здраве и профилактиката на заболявания са отговорност на всички.

Според статистиката 16% от пълнолетните в Европа са с наднормено тегло, в сравнение с 11% през 2000 г. Един от всеки петима пуши всеки ден, въпреки че в много европейски държави консумацията на тютюневи изделия е спаднала. А над 20% от европейците споделят, че са се „напивали тежко“ поне веднъж месечно.

Сърдечно-съдовите заболявания са основната причина за смърт в повечето членки на ЕС (40%), следвани от онкологичните болести с 26%.

Най-ниската смъртност от рак е отбелязана в Кипър, Финландия, Швеция и Испания, докато най-висока се регистрира в Унгария, Хърватия, Словакия, Словения и Дания.