Конституционно ясно – Радев разпуска парламента и насрочва изборите

КС конституционен съд

Конституционният съд отхвърли по допустимост питането на президента Росен Плевнелиев може ли държавният глава да насрочва избори, без да разпуска парламента. По Конституция в последните 3 месеца от мандата си, който изтича на 22 януари догодина, настоящият президент не може да разпуска парламента. Array

КС определя питането му за недопустимо и обявява, че не може да дава задължително тълкуване „в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси“. В определението, с което не допуска питането на Плевнелиев обаче конституционните съдии на практика казват, че той няма право да насрочва избори и че това може да се прави едва след разпускането на парламента, което ще направи следващият държавен глава.

Така вариантите са ясни, както бяха и преди президентът да реши да бави процедурата – Плевнелиев съставя трето служебно правителство, ако никоя от политическите сили в 43-ия парламент не състави кабинет, а новоизбраният президент Румен Радев го потвърждава или сменя, след като встъпи в длъжност. На него се пада и да разпусне парламентът и да насрочи избори за парламент до 60 дни от разпускането му.

Конституционният съд в заседание на 22 ноември 2016 г. отклони искането на президента на Република България за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията на Република България и прекрати конституционно дело 17/2016 г., съобщиха от КС.

Определението е подписано с особено мнение от съдиите Кети Маркова и Анастас Анастасов. Съдията Филип Димитров е със становище по мотивите.

КС определя това питане за недопустимо и обявява, че не може да дава задължително тълкуване „в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси“. В определението, с което не допуска питането на Плевнелиев обаче конституционните съдии на практика казват в прав текст, че той няма право да насрочва избори и че това може да се прави едва след разпускането на парламента, което пък ще направи следващия държавен глава.

Ето и част от аргументите на КС, изразени в определението от днес:

„Искането на президента се отнася само до чл. 99, ал. 7, изречение първо от Конституцията, в което е казано: „В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат”. Служебното правителство, назначено от президента през последните три месеца от неговия мандат, съгласно чл. 99, ал. 7, изречение второ от Конституцията съществува и упражнява своите правомощия, както и в случая на чл. 99, ал. 5, изречение първо от Конституцията, докато бъде съставено ново правителство. Приключването на мандата на служебното правителство е свързано с произвеждането на избори, предпоставени от разпускането на Народното събрание.

В разпоредбата, чието тълкуване се иска е посочено, че президентът няма правомощие да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Разпоредбата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията е пределно ясна, а именно – не е постигнато съгласие за образуване на правителство и президентът назначава служебно правителство, съгласно изречение второ на ал.7 от Конституцията. Тълкуване на това изречение не е поискано и то не е в предмета на конституционното дело.

Съпоставянето на изречение второ и изречение първо на ал.7 на чл.99 от Конституцията очертава в контекста на предмета по настоящето дело, какво може и какво не може президентът през последните три месеца на своя мандат. Той има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание.

Несъмнена е забраната. Нормата е императивна. Тя отговаря на въпроса, който президентът поставя в своето искане. Отговорът е отрицателен за президента в хипотезата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията. В решение № 20/23.12.1992 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 30/1992 г., е посочено, че тази уредба е гаранция за установения режим на управление от Конституцията – парламентарен. Гаранция и срещу преминаването към непарламентарен режим на управление. Това е правна гаранция наред с моралните и политическите гаранции за конституционосъобразност на държавното управление и съобразяване съотношението в правомощията на парламент, правителство и държавен глава.

Принципно е изискването на изречение второ на ал. 5 на чл. 99 от Конституцията, според което с акта, с който президентът разпуска Народното събрание се определя и датата на изборите за ново Народно събрание. Императивно е и изискването, че при разпускане на действащото Народно събрание, новите избори се произвеждат по начало в срока по чл. 64, ал. 3 от Конституцията, а президентът не може да разпуска парламента през последните три месеца от своя мандат. Така както не може да насрочва избори действащият президент, ако не разпусне Народното събрание, така и президентът, чийто мандат изтича в тримесечния срок по чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията не може да стори това, защото няма правомощието да разпуска Народното събрание. Положението по ал. 7 на чл. 99 от Конституцията не може да бъде различно в сравнение с предвиденото в чл. 99, ал. 5 от Конституцията“.