Китай остана най-големият защитник на глобализацията

Снимка: ЕРА/БГНЕС

След победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ и неочакваното решение на Великобритания да напусне Европейския съюз, Китай се очертава като един от най-силните привърженици на глобализацията в света, пише Quarz.

Още по темата:

На 20 ноември китайският президент Си Дзинпин говори на 24-ата среща на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество в Лима, Перу.

Той призова държавите от организацията да останат ангажирани с придвижване на икономическата глобализация напред, повишаване на откритостта в азиатско-тихоокеанската икономика, регионална свързаност, реформи и иновации.

По време на предизборната си кампания Тръмп разкритикува почти всяка политическа организация, в която САЩ членува след Втората световна война. Под ударите му попаднаха НАТО и Световната търговска организация (СТО).

Междувременно решението на британския електорат да изостави ЕС и общия му пазар беше описано от поддръжниците му като начин за връщане на работни места обратно в Англия.

Вероятно Китай е държавата, спечелила най-много от глобализацията през последните три десетилетия. Пекин често е обвиняван от Тръмп в кражба на работни места, които доброволно са изнесени там от американски бизнес лидери.

В момента Китай изнася работа и стоки по целия свят, от САЩ до Кения, и изгражда това, което политиците в страната описват като „най-широката търговска и военна империя в историята“.

Най-амбициозната част от плана е инициативата „Един пояс, един път“ (OBOR) на Дзинпин. Проектът беше започнат през 2013 г., когато китайски инженери и дипломати заминаха за Пакистан и Шри Ланка, за да изградят пристанищата в Гуадар и Коломбо.

Разбира се, в Китай няма свободна преса, нито възможност да се протестира, така че развитието на антиглобалистко движение е немислимо. Но трябва да се отбележи, че десетките милиони граждани на страната, които в момента се определят като средна класа, нямаше да притежават този социален статус без глобализацията. И вероятно не биха протестирали срещу нея.

Така че докато Западът се оплаква от страничните ефекти на безпрецедентното взаимодействие и интеграция сред бизнесите по света, Китай би разрешил на глобализацията да продължи напред с пълна пара.

В същото време, демокрацията, поне в очите на управниците в Пекин, никога не е изглеждала по-хаотична и нежелана.