Четвъртите избори на Меркел - най-трудните в кариерата ѝ

Четвъртите избори на Меркел – най-трудните в кариерата ѝ

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Изявлението на Ангела Меркел, че ще се кандидатира за четвърти мандат като канцлер на Германия далеч не беше неочаквано – предвид нейната роля като най-изтъкнатия центрист в света, борец срещу крайното дясно в Европа и лидер, който няма реален конкурент в Германия. И все пак, това най-вероятно ще бъдат най-тежките избори в политическата ѝ кариера, а победата далеч не е гарантирана, коментира Леонид Бершидски за Bloomberg.

Още по темата:

Германската парламентарна демокрация не налага ограничение в броя мандати на канцлерите. Но електоралната умора при лидер, който управлява страната от 12 години, в деня на изборите ще бъде фактор.

През 2013 г. Меркел каза на избирателите, че я познават, а те показаха ясно, че харесват това, което знаят за нея. Сега обаче може да се окаже, че германците познават Меркел твърде добре, за да се чувстват добре при управлението й. И вероятно подозират, че въпреки умението ѝ да извлича немислими компромиси от невъзможни ситуации, тя няма реален план, с който да придвижи страната напред, да се справи с интеграцията на бежанците и да реформир социалната система.

Освен речта, в която обявяви кандидатурата си, Меркел даде интервю за телевизионния водещ Анне Вил, в което обясни, че целта ѝ е да насърчи сближаването на обществото с познатия си центристки подход. Тя заяви, че Германия ще се нуждае от опита ѝ в задаващите се трудни. Но това надали ще бъде достатъчно. Също като центристите в останалата част на света, центристите в епохата след Brexit и Доналд Тръмп ще трябва да се постараят повече, за да обяснят визията си за света.

Във вестник Frankfurter Allgemeine Zeiting Михаел Ханфелд написа, че изказването ѝ не е нищо различно от преформулиране на мантрата, която Меркел опитва да избегне публично – „Можем да го направим“. Сега обаче въпросите какво и как можем да направим остават без отговор. Същото важи и за този – защо Ангела Меркел вярва, че е подходящият лидер за партията и страната си и какви цели преследва.

Това изглежда като странен набор от въпроси пред лидер, който опитва да остане на поста си в продължение на 16 години, също като ментора си Хелмут Кол. И все пак, задаването им е повече от логично в края на третия ѝ мандат.

През 2013 г. основното обещание на Меркел беше бюджетна консолидация – нещо, което беше постигнато в самото начало. Германските провинции също са на път да балансират местните си бюджети. По-голямата част от управлението на Меркел беше насочена към борбата с международни кризи, като центробежните сили в еврозоната и ЕС, бъркотията в Украйна и последиците от възхода на „Ислямска държава“.

Последната криза удари твърде близо до дома, а стотици хиляди бежанци заплашиха да обезсмислят европейските граници. Искрената реакция на Меркел – да се бори за Европа, която да допусне повече бежанци и да даде пример, доведе до сериозни проблеми за германската бюрокрация и полиция. И по-важното в контекста на изборите е, че дойде без германските граждани да бъдат попитани.

Доналд Тръмп показа какво се случва, когато хората чувстват, че не са си казали думата по важни въпроси като масовата миграция например. Макар германската система да превъзмогна първоначалния шок, а Меркел да изигра ролята си в справянето с кризата, тя все още трябва да покаже на германците какво смята да прави с новодошлите и дали те ще бъдат интегрирани, или отпратени. Вече не е достатъчно да се говори за ценности като свобода, отвореност, толерантност и включване, както Меркел го правеше често досега.

Канцлерът ще трябва да представи визията си за бъдещето на страната и вероятно да създаде платформа за преизбирането на останалите центристи в Европа. Те трябва да разговарят с хората възможно най-конкретно, вместо да им обясняват за абстрактни ценности, избледнели от прекомерна употреба.

Освен това, те трябва да предложат ясен път към бъдещето. В Германия това може да означава да се преустроят здравната и пенсионната система. Променящата се демография изисква действия, но Меркел беше внимателна и опитваше да не влиза в тази битка. Потушаването на пожари е нещо много хубаво, но не и вдъхновяващо и трудно привлича избиратели.

Останалото е политика и също не изглежда добре за Меркел. Макар крайнодясното в Германия все още да изглежда твърде слабо, за да е сериозна заплаха, а изборните му успехи да са неутрализирани от коалиционни политики, мястото на Меркел е застрашено и отляво. В либерален Берлин, където християндемократите претърпяха тежка загуба през септември, коалиционните партньори на Меркел от Социалдемократическата партия, формираха управление с крайнолявата партия „Ди Линке“ и Зелените.

Това е нещо, което левите могат да опитат и на парламентарните избори догодина. Меркел работи, за да минимизира опасността, като даде подкрепата си на социалдемократа и външен министър Франк Валтер Щайнмайер за поемането на церемониалната роля на президент на страната.

Ако християндемократите са първа политическа сила, но нямат мнозинство, както се случи през 2013 г., те или ще трябва да си партнират със социалдемократите, или да се коалират със Зелените и малката бизнес партия на „Свободните демократи“. Това е проблематичен път, тъй като подобна коалиция може дори да няма мнозинство в Бундестага.

И дори ако Меркел спечели и намери стабилни коалиционни партньори, партията ѝ, в която тя унищожи всички способни конкуренти за лидерството, ще получи кратка почивка от нуждата да й търси заместник. Нейните провинциални лидери са невзрачни, както доказаха последните регионални загуби, а брилянтните нови политици в дясното могат да видят по-голям шанс за кариерни развитие в популистките партии – като антиимигрантската „Алтернатива за Германия“. Така Християндемократическата партия може да се окаже без лидер за изборите през 2021 г.

Доминацията на Меркел отложи деня на страшния съд за германските центристи – нещо, което не се случи в САЩ и в много европейски държави, защото нямат подобна фигура. Четвъртото явяване на избори може да се окаже успешно предвид уменията на канцлера, но няма да реши проблемите на центристите в политиката. Те вече не могат да бъдат замитани под килима – нито в Германия, нито в останалата част на света.