Търси ли Ердоган нова писта за Турската република

Президентът на Турция Ердоган и на Русия – Путин, на Световния енергиен конгрес

Ако Турция навлиза в ера, в която т.нар. втора република ще е по-близко до Русия на Путин и Казахстан на Назърбаев, защо не сложи край на опитите си за членство в западния демократичен клуб какъвто е ЕС? Този въпрос коментира в „Хюриет“ журналистът Юсуф Канлъ. Заглавието е на Ureport.bg.

Още по темата:

Има ли значение въпросът: „Ако Турция е загубила надежда да стане член на Европейския съюз, защо трябваше да се компрометира толкова много в Кипър?“ Като оставим настрана неудобния въпрос „Дали Турция е преговаряща страна в разговорите за Кипър?“ А уреждането на кипърския въпрос не може и не трябва да бъде инструмент за договаряне между ЕС и Турция в тяхната нескончаема връзка на любов и омраза.

За съжаление, с признанието на ЕС през 2004 г., че кипърските гърци трябва да се присъединят към клуба, дошло дни, след като умишлено беше убит планът за уреждане на проблема (на разделения остров – б.р.) с посредничеството на ООН, кипърският въпрос се превърна в предмет на сделка между Турция и ЕС. Така придоби практическо измерение.

Защо президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган пътува до Пакистан, а не до друга страна, може да се окаже навременен въпрос, за да се спекулира дали днешна Турция не изпада в още по-истинска изолация. Както беше казал Ибрахим Татлъсес (турски поп певец и актьор от кюрдски произход – б.р.) на заядлив въпрос за неговото образование: „Имало е Оксфорд (университет – б.р.) в Шанълурфа (турска провинция в Анадола, населена предимно с кюрди – б.р.) и аз не съм го посещавал?“

На връщане от Пакистан президентът дръпна спусъка и хвърли още една бомба. Той каза, че Турция трябва да престане с членството в ЕС като някакъв екзистенциално важен въпрос, защото има и друг вариант: Шанхайската петорка.

„Някои могат да ме критикуват, но аз изразявам моето мнение. Защо да не можем да работим с Шанхайската петорка? Разговарях за това с Путин (президента на Руската федерация Владимир Путин – б.р.), Назарбаев (президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев – б.р.) и други лидери в Шанхайската организация за сътрудничество. Тя е започнала с пет държави. По-късно са влезли и Узбекистан, Пакистан и Индия. Иран също иска да се присъедини. Г-н Путин ми каза „Ние оценяваме това (желанието на Турция за членство – б-р.). Надявам се, че ако има положително развитие, ако Турция се присъедини към Шанхайската петорка, това ще й даде възможност да действа с много по-голяма лекота“.

Ердоган добави, че „Европа никога не е мечтала за нещо добро за Турция. Те си играеха с нас в последните 53 години. Снеха визовите изисквания дори за страни от Латинска Америка, но все още обмислят дали да договорят такива и за Турция. Нека да изчакаме до края на годината. Ако не стане (отпадането на визите, поискано от Анкара при сделката за бежанците – б.р.), ние трябва да вървим по собствен път. Турция не е страна без алтернативи …“

ЕС и Шанхайската петорка са два различни свята. Може ли единият да бъде сочен като алтернатива на другия? Това е много труден въпрос. Но преди да реши къде да се присъединява, Турция можe би трябва да обмисли излизането си от една коалиция, членство или усилия за създаване на общо бъдеще.

Факт е, че особено през последните десет години Турция се отдалечава от нормите, ценностите, принципите, както и от институциите, необходими за едно демократично управление, които остават като задължително условия за членство в западния демократичен клуб на нациите.

Ако планираната конституционна поправка извади един необявен „националистки фронт“, съставен от ислямистката консервативна Партия на справедливостта и развитието и ултраконсервативна Партия на националното действие, и бъде одобрена от нацията в началото на 2017 година, Турция ще навлезе в ерата на още по-автократично управление, своеобразна „суверенна демокрация“.

Очевидно една такава Турция ще има повече сходства с Русия на Путин или Казахстан на Назарбаев, отколкото който и да е от членовете на ЕС, и затова може би е по-мъдро Анкара да спре да се люлее от едната страна към другата, да сложи край на притеснителното дерайлиране, на системната измама и да стъпи на новата писта.

Какво ще постигне Турция, изоставяйки своя близо 200-годишен курс на движение към Запад, като се обърне на Изток? Или можем да предположим, че турците, които маршируват към Изтока във влака, чиято дестинация е на Запад, най-накрая ще бъдат спрени и ще започнат да се движат на Изток на влака, пътуващ към Изток?

Онова, което каза и предложи президентът, е наистина страшно за една светска, демократична република, завещана ни от предците на Турската република, но явно т.нар. ера на втората република набира сила в Турция.

Защо тогава й трябва на Турция компромис за Кипър, допълнителната тежест на бежанците, за да служи като буферна зона в угода на ЕС, към който вече не се стреми да се присъедини? Защо тогава е необходимо да приеме напълно да се изтегли от Кипър, ако новият Кипър, какъвто и да е той, и Турция могат да принадлежат към два различни свята?

Двете кипърски общности организират тази вечер мащабна проява в подкрепа на преговорите за решаване на кипърския въпрос, които се водят в Швейцария. 120 граждански организации, движения и платформи обявиха внушителен митинг за мир и обединение в буферната зона в Никозия.

*“Кипър се намира на исторически кръстопът и призоваваме двамата лидери Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ да продължат с кураж и решителност, за да се постигне споразумение, което ще отговори на очакванията и интересите на целия кипърски народ“. Това заявиха в обща декларация 120 неправителствени организации от двете части на разделения Кипър, предаде БНР.

Декларацията беше анонсирана точно когато се очаква да приключи провежданата в Швейцария най-критична среща на върха между Никос Анастасиадис и Мустафа Акънджъ. Хиляди хора от двете кипърски общности от цял Кипър ще се съберат в буферната зона, все още разделяща столицата Никозия и страната, откъдето заедно в този решаващ момент ще изпратят до двамата лидери своето най-силно послание за мир и надежда за обединение на Кипър като двуобщностна федерация.