Хората не вярват на политиците, но не са се отказали от демокрацията

Снимка: ЕРА/БГНЕС

В последната година правителствата по целия свят получават лоши отзиви от гражданите. Разочарованието от политиците е все по-сериозно. Антисистемните партии отбелязват възход в Европа, а победата на Доналд Тръмп на президентския вот в САЩ подчерта недоволство от статуквото в американската политика, пише директорът на изследователския център Pew Ричард Уайк за Световния икономически форум. Array

Проучванията показват, че има и сериозно недоволство от начина, по който политическата система работи в нововъзникващите и развиващите се пазари.

Част от проблема е, че хората вярват, че политическите им лидери нямат реална представа за живота им и слушат малцина близки сътрудници, вместо гражданите. В осем от деветте държави, в които са проведени изследвания наскоро, мнозинството от хората твърдят, че властите работят в полза единствено на определени обществени групи, а не за всички.

Това откритие е в унисон с оплакванията на гражданите в САЩ и Европа за отдалечените елити във Вашингтон и Брюксел, както и с раздразнението към корумпираните политици, което чувстват хората в страните с ниски и средни доходи.

Въпреки недоволството от политическите лидери, хората не са готови да се откажат от демокрацията и от способността си да направят така, че гласовете им да бъдат чути. Близо половината анкетирани в Кения, Нигерия, Южна Африка, САЩ, Индия, Гърция, Италия и Полша смятат, че обикновените граждани могат да оказват сериозно влияние върху правителствата. Унгарците са единствените песимисти. 61% от тях не вярват, че обикновените граждани могат да повлияят на политиката на страната.

Но за какъв тип дейности говорят хората в Европа, Африка, Южна и Северна Америка, когато става дума за способността им да задават посоката на националната политика? Най-често посочваният отговор, съвсем очаквано, е гласуването. Значителен брой граждани обаче говорят и за участие в обществени кампании, доброволни организации или организирани протести.

За други онлайн платформите са важно ново пространство за разгръщане на гражданското общество. Малка, но забележителна част в деветте държави казват, че споделят политическите си виждания в интернет, насърчават другите да са политически активни, или подписват онлайн петиции. Тези нови форми на ангажиране са особено актуални сред младежите на възраст между 18 и 34 години.

Макар достъпът до интернет и мобилни технологии да е създал нови форми на гражданска ангажираност, все още не е ясно дали тези иновации са мобилизирали по-широк дял от обществото. Проучванията показват, че повечето политически активни хора онлайн, са такива и извън мрежата. Ако човек участва в политически събития, като обществени кампании, е по-вероятно той да споделя вижданията си в интернет.

На въпрос какви теми могат да накарат хората да участват в политическа дейнос, повечето анкетирани отбелязват лошото здравеопазване, бедността и ниското качество на образованието.

Резултатите сочат, че потенциалът за гражданска активност по света е по-малък, отколкото хората предполагат. Въпреки сериозните оплаквания за работата на правителствата, повечето хора вярват, че могат да наложат волята на обществото над тази на политиците.

Изводът е ясен. И преди, и сега, проблемите с дълбоко въздействие върху живота на хората могат да ги изкарат на улицата, до урната за гласуване, или да държат политиците отговорни за действията им.