Учени откриха как да поправят ДНК в мозъка, сърцето, очите и черния дроб

Снимка: Wikimedia

Учени са открили нов метод за редактиране на ДНК, който може да поправя повредени гени в мозъка, да лекува болести, които досега са смятани за нелечими и дори да удължи продължителността на живота ни, пише Independent. Array

Откритието, описвано като „Светия Граал“ на генетиката, е било използвано за частично възстановяване на зрението на плъхове ослепени от заболяване, което се среща и при хората.

Преди това, учените не можеха да правят промени в генетичния код на очните, мозъчните, сърдечните и чернодробните тъкани. Но новата техника им позволява да правят това за пръв път и може да доведе до лечения на заболявания, свързани с процеса на стареене.

„Изключително сме развълнувани от технологията, която открихме, защото тя ни дава нещо, което не можехме да правим преди. Възможните приложения на това откритие са огромни“, каза водещият изследовател проф. Хуан Карлос Изписуа.

Клетките в повечето тъкани в тялото на възрастните не се делят, което прави по-трудно въвеждането на промени в генетичния код. Но професорът казва, че за пръв път учените могат да влязат в тези клетки и да ги модифицират.

Това отваря вратата за изцяло нови медицински изследвания за лечение на тежки наследствени и придобити болести.

Изследователите са използвали техниката при плъхове, родени с генетичната болест пигментен ретинит, която засяга един на всеки 4000 души. Чрез промяна на гените, които засягат очите, те са успели да върнат част от зрението на животните.

Експертите отбелязват, че маакр тестовете да показват подобрение, зрението на плъховете не е възстановено напълно.

Техниката HITI е базирана на известният инструмент за генетично редактиране CRISPR.

Откритието беше признато от световната научна общност, а професор Робърт Макларън от Оксфордския университет го определи като значителен напредък.

Все пак, той отбелязва, че клиничните тестове на технологията няма да започнат в близкото бъдеще, тъй като все още не са ясни страничните ѝ ефекти.

В момента методът не е достатъчно ефективен, но при много генетични заболявания не е нужно „поправянето“ на всички клетки от засегнатата тъкан, а едва около 5% от тях. С подобрение на технологията инструментът може да бъде изключително полезен за бъдещата медицина.