Обама се застъпи за облекчаване на дълга на Гърция

Снимка: ЕРА/БГНЕС

На фона на протести по време на посещението си в Гърция американският президент Барак Обама се застъпи за облекчаване на дълга на Атина, като подчерта, че мерките за икономии сами по себе си не са решение. Array

Той изрази солидарността на САЩ с Гърция в НАТО и по отношение на мигрантската криза, като отбеляза, че нито една държава не може да се справи сама с наплива на бежанци.

В последните 7 г. Гърция преживява най-голямата икономическа рецесия. В същото време полицията прибегна до употребата на сълзотворен газ, за да потуши антиамериканските протести, които се разразиха в центъра на столицата.

Гърция се надява Обама да убеди чуждестранните ѝ кредитори да преструктурират част от дълга ѝ, който в момента е почти 180% от брутния вътрешен продукт (БВП).

„Не можем просто да разглеждаме строгите икономии като стратегия. Тезата ни винаги е била, че когато икономиката се свива толкова бързо, а безработицата е толкова висока, темата за растежа трябва да е на дневен ред. Много е трудно да си представим стратегия за растеж, без механизми за облекчаване на дълга“, заяви американският президент след срещата му с гръцкия премиер Алексис Ципрас.

Атина подписа третата си спасителна програма за €86 милиарда в средата на 2015 г., но настоява, че се нуждае от дългосрочно реструктуриране на дълга, за да излезе от кризата.

Днес Обама посети Акропола и ще отпътува за Германия.

Гневът на левите в Гърция, предизвикал и протестите срещу американският държавен главва, е предизвикан от това, че посещението идва само два дни, преди годишнината от кървавите студентски протести през 1973 г. Размириците доведоха до падането на подкрепяната от Вашингтон военна хунта начело на страната.

Сблъсъците между протестиращи и полция се разразиха едва на няколко километра от мястото на официалната вечеря на Обама с гръцките лидери. Около 7000 души шестваха в центъра на Атина и опитаха да разбият периметъра с охрана около сградите на парламента и американското посолство.

Демонстрантите развяваха знамена с надписи като „Нямаме нужда от пазители“ и „Американци, вървете си“.

На фона на икономическите неволи, Гърция е дом на над 60 000 бежанци, останали в страната след споразумението между Европейския съюз и Турция за ограничаване на мигрантския поток и затваряне на балканския маршрут.

Обама отбеляза колко важно е тежестта на миграционната криза да бъде споделена и да не се носи от една държава.

Хуманитарни организации настояха американският държавен глава да призове богатите държави в Европа да приемат повече бежанци. Това обаче изглежда нереалистично на фона на избора на Доналд Тръмп за следващ президент на САЩ. Той нееднократно е заявявал намерението си да води нова политика в тази сфера, като наскоро дори обяви, че ще депортира и задържи близо 2-3 милиона незаконно пребиваващи в САЩ с криминални прояви.

Обама говори и за подкрепените от ООН мирни преговори в Кипър и каза, че макар успехът им да не е гарантиран те са реална възможност за разрешаване на дългогодишен спор.

По думите му и кипърският президент Никос Анастасиадис и турско-кипърският лидер Мустафа Акинчи изглеждат ангажирани с намирането на решение, а ако те постигнат споразумение, то ще бъде подкрепено от всички.

Въпреки това, Ципрас изрази несъгласието на Гърция с решение, при което Турция ще има военно присъствие на острова.