Революцията на Тръмп срещу интелигенцията

Снимка: ЕРА/БГНЕС

Снимка: ЕРА/БГНЕС

През следващите месеци Доналд Тръмп често ще бъде критикуван за това, че се представят за човек срещу елититите и статуквото, който в същото време иска да намали данъците на елитите и наема утвърдени политически фигури, като председателя на Републиканския национален комитет Рейнс Прайбъс в екипа си, пише Леонид Бершидски за Bloomberg. Array

Повечето подигравки ще бъдат неоснователни, просто защото термините „елит“ и „статукво“ се разбират твърде широко. Движението на Тръмп беше насочено само срещу определени форми на утвърден елитаризъм, които нямат нищо общо с богатството, членството в партийната йерархия или дори политическия опит.

По голяма част от критериите, разбира се, самият Тръмп е част от статуквото. Той е милиардер, който познава повечето знаменитости и дилъри на влияние в САЩ. Завършва частния университет „Уартън“ и живее в мезонет в Манхатън. Хората, които гласуваха за него, не са толкова глупави, че да не забележат това. Те не бяха заблудени от реториката му, някак си замаскирала истинският статут на републиканеца.

Тръмп се хвалеше с богатството си, връзките си и елитното си образование по време на кампанията. И дори да не го беше направил, небостъргачите, които носят името му, са част от пейзажа в не един и два американски града.

От множество разговори с поддръжници на Тръмп мога да кажа, че много от тях са привлечени именно от факта, че той е част от бизнеселита на нацията. Тези хора ценят личностния успех и смятат, че е нормално да се свалят някои от пречките пред постигането му. Самите те биха сторили същото. Но когато феновете на милиардера говорят за „елита“ и „статуквото“, те имат предвид американската интелигенция.

Запознат съм с този феномен от годините си в Русия. Още от времето на царска Русия от 18-и век, интелектуалците не се ползват с доверието на режима, но често стават негов инструмент. Съзнателно или не, те са формирали капсулирана арогантна каста.

Ласкавите описания на „нашия кръг“ могат да бъдат намерени в романите на известната руска писателка Людмила Улицка, както и в скорошната Facebook публикация на Варвара Турова, която държи едни от най-посещаваните заведения от руската интелигенция.

„Още от ранна възраст на 4 или 5 години можех да разпозная дали някой е един от нас – или не, още когато премине прага ни. Това е нещо, което веднага личи от системата от културни кодекси, която не може да бъде променена“, пише тя.

Руснаците, които не са „едни от тях“, таят много гняв към този кръг – нещо, което често се свързва с антисемитизъм заради непропорционалната еврейска демография на интелигенцията.

Докато наблюдавах Доналд Тръмп и разговарях с хората, които го подкрепят, видях много подобни настроения срещу американската интелигенция. Левицата в академичните среди се намира в своите кули от слонова кост, политически специалисти се местят безпроблемно от престижните университети в правителството, а журналистите винаги се стараят да цитират така наречените експерти.

Заедно те са разглеждани като установена, затворена и арогантна група, която се чувства подготвена да казва на хората какво да правят и мислят. Разговорите за „безопасни пространства“ в американските университети, за расово и полово равенство и опитите да се заличи религията от обществения живот са разглеждани като диктат на една клика с монопол върху интелектуалността и информацията.

Това е същото разбиране за „елит“ и „статукво“, формирано в „Атлас изправи рамене“ на Айн Ранд. Хората на Тръмп споделят нейното раздразнение от учителите, писателите и бюрократите и техните фалшиви рецепти за социална справедливост. Както и възхищението ѝ към грубите, но креативни титани на бизнеса.

Трудно е някой, който е възприеман като един от виновниците, да не види в това негодувание иранционални, ксенофобски и антисемитски подбуди. Аз обаче няма да се възползвам от тази стратегия за защита.

Знам, че сред привържениците на Тръмп има много антисемити, ксенофоби и расисти. Говорих с някои от тях. Но вероятно те не са достатъчно, за да му гарантират победата. А и според американската конституция дори те имат правото на мнение и изразяването му – за разлика от много европейски държави, които имат по-строги закони срещу езика на омразата.

Тази група чувстваше, че не може да говори открито за някои несправедливости, като например фактът, че някои цветнокожи семейства живеят на държавни помощи от поколения. Или че ако говори за тях, ще бъде отхвърлена като расистка.

На хората беше казано, че правилното е да изберат първата жена президент в историята на страната, независимо че ѝ нямат доверие. Тръмп каза неща, които могат да се приемат като обидни за жените и латиноамериканците, но избирателите му, сред които има и много представители на засегнатите групи, предпочетоха да не се обидят, защото не вярват в същите табута, като повечето от медиите.

Именно там намирам обща кауза с тях. Мислите и думите не са престъпления. За избирателите на Тръмп, медийният вой след изказванията му беше доказателство, че има монополна група, която им казва да млъкнат и забранява политически некоректните мисли.

Те са уморени от подигравки и етикети като „глупаци“ заради възгледите си. Така че, лишени от повечето публични средства за разпространяване на мнения, те изразиха своето безсилие пред изборните урни.

Американските интелектуалци вероятно се разминават рязко със средния избирател на Тръмп по много теми. Те имат достъп до факти, които доказват грешките на повечето гласоподаватели. Но няма начин да продължат да отхвърлят и да се подиграват на тези хора, без да се обрекат на изолация и да предизвикат допълнителен протест.

Съгласявам се с тезата на коментатора Роби Соув, че причината за победата на Тръмп е реакцията на масите срещу политическата коректност. Това е резултатът от потискането на свободата на словото, дори и с най-добрите намерения.

Щатите имат нужда от отворен разговор за проблемите си, а не от такъв, който се върти около табутата за расизъм, омраза към жените и сексуална дискриминация. Със сигурност модератор не трябва да бъде самоопределилата се група на пазителите на правдата.

Този разговор няма да бъде приятен. Но без него, неправдите, които вкараха Тръмп в Белия дом, не могат да бъдат правилно анализирани и разрешени.