В Горната България си редят далаверата

Проучване на условията за предприемачество в 138 държави, направено от Световния институт за предприемачество и развитие (GEDI), показва, че в България средата за правене на бизнес се е влошила рязко за последната 1 година. От икономиките на Балканите България е държавата с най-лоши условия за предприемачество, а Турция, която заема 36-а позиция, е с най-добри, сочат данните. Array

България се нарежда на 82-а позиция от общо 138 държави. Само 12 месеца по-рано е била на 46-о място в Глобалния индекс за предприемачество. А през 2014 г. – на 44-а позиция.

Индексът дава оценка на бизнес според 14 критерия, базирани на 34 измерими величини. По всички критерии показателите на страната ни са под средните за региона. Това, по което България изостава особено сериозно, е въвеждането на иновативни производства, както и възприятието на хората, че могат да започнат успешен бизнес и готовността им да поемат риск.

Предприемаческият дух е особено важен критерий – и фактор за развитие на всяка държава. Ако го няма, това означава, че средата е доста замърсена. Почти няма бизнес в България, който да може да оцелее без партийни протекции.

Защото партийните протекции гарантират обществени поръчки. А обществените поръчки – сигурно захранване, и на сметките на предприемача, и на двойното дъно на партийните каси. Разбира се, мнозина се оплакват, че когато трябва да „връщат“ 50% от парите по поръчката, им остава твърде малко, за да свършат същинската работа.

Огледайте се. Ние всички сме жертви на рушветчийски кешбек. Санираните обществени сгради, на които след някоя и друга година се отлепват плоскостите. Лошата храна в детските градини, където кметовете избират доставчиците. Некачествените пътни ремонти, изтрита маркировка, дежурното пълнене на дупки, смяната на насаждения в паркове.

И понеже България е малка държава, с малко население, всички са наясно „как се реди далаверата“. Затова, извън химическо чистене, кафене, ресторантче, малък магазин за дрехи/стоки за „1 лев“/ предприемаческият дух не е окрилен да развива същински бизнес. Опитайте се да изброите на едната си ръка колко добри семейни бизнеса познавате. Със сигурност ще се сетите за поне един хотел, в който да работи цялата фамилия, но после?

Бизнес предприемчивостта е един от индикаторите за духа на една нация. Сривът в България показва онова, което си знаем – миграцията изцежда талантливите, будните, енергичните, които не виждат шанс за себе си тук, но успешно развиват малък и среден бизнес в Испания, Германия, Великобритания.

Все хора, които не са издържали на „дадохме едни милиони за магистрали“, „дадохме петстотин милиона на пенсионерите“ и подобните от познатия ни борисов наратив, както и на всички лъжливи обещания за спрени обществени поръчки, пуснати тихомълком впоследствие. Отиват да учат навън и голяма част от зрелостниците, които завършват, което означава, че дори да събереш капитал, смелост и идеи, нямаш кадри.

Шеста година имаме отрицателен естествен прираст и трайно нетно изселване от България. Наскоро проучване на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия показа, че сред най-съществените трудности е именно липсата на кадри.

72% от анкетирани 400 компании усещат дефицит на кадри. Отново най-голям проблем е липсата на средни специалисти за индустрията. 77% от работодателите не могат да намерят подходящи работници с професионална квалификация.

Причините се крият в пагубно закъснялата образователна реформа, която води до ниско качество и неадекватност на образованието на пазара на труда, констатират от екипа, извършил проучването. Като прибавим и бюрокрацията и работата на държавната администрация, чието разбиране е как най-много да затрудни гражданите и бизнеса, и задкулисието в съдебната система, което позволява и прикрива кражби на фирми, всеки разумен човек би се отказал.

През третото тримесечие на 2016 г. недостигът на подходяща работна ръка като фактор, ограничаващ разширяването на дейността на фирмите в промишлеността в България за първи път е рекордно висок 31.8% спрямо 10.6% в ЕС. А само за последните две години делът им в България нараства пет пъти по бързо от този в ЕС, отбелязват от Pariteni.

Партийният диктат върху икономическото, освен върху политическото, не води до нищо добро. Когато се преразпределяше собствеността в България, бухалките държаха мутрите, които се бяха съюзили с политиците. Когато избиха главатарите им, „бухалките“ преминаха в ръцете на политиците, които решиха, че може и сами да си вършат мръсната работа – стига да са на власт и да разполагат със силовите ведомства.

Така че партийният диктат води само до пълни партийни каси и милиони по офшорни сметки на политици от управляващата каста. Стандартът на живот за преобладаващия брой хора в България остава все така нисък, въпреки увеличението на БВП през годините, доказано статистически.

А в Горната България все така си „редят далаверата“. И всеки, който тръгне да убеждава как България може да стане „тигърът на Балканите“, да знае – трудно е да се роди тигър в среда от помияри.