Десетки хиляди кораби лежат непокътнати на дъното на Черно море

---

Наскоро международен екип от учени откри над 40 потънали кораба на дъното на Черно море по протежението на българското крайбрежие и ги засне, а това се превърна в една от най-големите повратни точки в археологията, отбеляза The New York Times. Array

Според екперти обаче находката може да вдъхнови и други държави, които контролират части от Черно море, да започнат лов за открития. Сред възможните кандидати са Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна.

Без съмнение в цялата си акватория Черно море крие десетки хиляди загубени кораби, категоричен е археологът към океанографската институция „Удс Хол“ на Кейп Код в американския щат Масачузетс Брендан Фоли. Той е изследвал редица корабокрушения в Черно море.

„Всичко, което потъва там остава непокътнато. Няма да избяга никъде“, успокои „златотърсачите“ Фоли, цитиран от NYT. Той се надява да бъдат открити книги, пергаменти и документи. И не крие, че се е открила невероятна възможност пред учените за находки.

Централно място сред десетките кораби, на които се натъкнаха изследователите, заема средновековен кораб, открит на близо 800 м дълбочина. Mачтите, гредите и облицовката му са лежали необезпокоявани в мрак в продължение на 7-8 века. Именно липсата на кислород в леденостудените дълбини спасява останките от съществата, които се хранят с потънал дървен материал.

Археолозите датират откритието си някъде между XIII и XIV век, като с това отварят нов прозорец към плавателните съдове, предшествaщи тези от XV и XVI век, с които Колумб открива Новия свят. Този средновековен кораб вероятно е служил на Венецианската република, за която е известно, че е имала и черноморски колонии.

Никога по-рано не е откриван такъв тип кораб в толкова запазен вид. Важното научно откритие е шканецът (познат още като кваертердек или мостик), от който капитанът е направлявал екипаж от вероятно 20 моряка.

„В археологията това никога не е виждано досега. Не можахме да повярваме на очите си“, изтъкна членът на експедицията Родриго Пачеко-Руис, който е част от екипа на Центъра на морска археология в университета на Саутхемптън, Великобритания.

Като епоха находките на учените се простират над хилядолетие – от Византийската до Османската империя, от IX до XIX век. Като цяло състоянието на корабите е толкова добро, че кадрите разкриват непокътнатите намотки на въжетата, руловете и сложно издълбаните украси.

„Удивително съхранени са“, отбелязва и водещият учен на черноморския проект, основател и шеф на Ценъра Джон Адамс.

Според него най-важното откритие е средиземноморският заоблен кораб. По думите му плавателният съд е в основата на възникването на градовете държави като Венеция. Корабът въвежда редица иновации, които му дават повече възможности от тези на предшествениците му. А това прокарва път за още по-големи промени.

„Няма да е пресилено, ако кажем, че Средновековна Европа става модерна с помощта на кораби като тези“, каза още Адамс.

Откритията досега надминаха най-шантавите ми очаквания, не крие и българската връзка Крум Бъчваров, който е от университета в Кънектикът и също е участвал в други проучвания в Черно море.

Според независими експерти в историята на дълбоководната археология досега има малко, ако изобщо има такива, сравними находки, при които потъналите кораби да са толкова обилни, разнообразни и добре запазени.

Шели Уахсман от института по морска археология към университета Тексас А&М се надява откритията в Черно море да допринесат за по-доброто разбиране на древните търговски маршрути.

Сред стоките търгувани в Черно море са зърно, кожи, коне, масла, платове, вина и хора. Татарите превръщат християнското население в робско и го търгуват на пазарите чак в Кайро. За европейците морето осигурява достъп до северното разклоенение на Пътя на коприната и вноса на коприна, сатен, мускус, парфюми, подправки и бижута.

Смята се, че Марко Поло е минал през Черно море, а италианските търговски колонии са процъфтявали по бреговете му. Печалбите били толкова големи, че през XIII и XIV век Венеция и Геноа водят поредица от войни за контрол над търговските маршрути, сред които и черноморските.

В продължение на векове Черно море е натоварен морски път, обслужващ Балканите, Евразийските степи, Кавказ, Мала Азия, Месопотамия и Гърция. То е цел на археолозите открай време, защото те са нясно с липсата на кислород в дълбочина, което е голяма рядкост в големите водни басейни.

Големите реки на Източна Европа – Дон, Дунав, Днепът – изливат толкова голямо количество прясна вода в Черно море, че се образува по-плътен и солен слой вода от Средиземно море. В резултат кислородът от атмосферата, който се смесва с прясната водя, никога не пробива мастилените дълбини.

Още през 1976 г. пионерът океанолог Уилард Баскъм в книгата си „Deep Water, Ancient Ships“ нарича Черно море уникално в световен мащаб и го определя като главен кандидат за експедиции и открития.

През 2002 г. откривателят на останките на „Титаник“ Робърт Балард бе начело на експедиция в Черно море, която откри 2400-годишни останки, пълни с глинените съдове за съхранение на античността. Една от делвите все още съдържаше останките от голяма изсушена риба, нарязана на филета – популярна храна в Древна Гърция.

---

• Великобритания, Венецианска република, Венеция, Византия, Генуа, Египет, експедиция, експерти, Кайро, кораби, морска археология, находки, Османска империя, останки, открития, пазари, роби, САЩ, стоки, татари, търговия, учени, Черно море

---